О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С. 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : И. П. М. Р.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 923 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ч. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 7298 от 2.11.2017г. по в.гр.д. № 3017 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 17340 от 31.10.2016г. по гр.д.№ 49957/2014г. на Районен съд София в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Ч. С. С. против Д. А. Н. иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД за връщане на сумата 5 500евро, платена на 12.11.2013г., без правно основание и са присъдени съответните разноски. В останалата част, с която са отхвърлени предявените насрещни искове, решението е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен като е приел, че имущественото разместване в полза на ответника е извършено при наличие на правно основание – сключен между страните устен договор за поръчка. Изводът си е направил въз основа на посоченото в банковия превод, основание за извършеното плащане /аванс за ремонтни дейности/, показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и тези на майката на ищеца /свидетелката Ф. /, както и ангажираните писмени доказателства, установяващи закупуването на материали, които не са включени в стойността на сключения от ищеца, на 10.11.2013г., договор с трето лице. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че обстоятелството дали договора за поръчка, във връзка с който е платена процесната сума, е точно изпълнен или не, не е елемент от фактическия състав на разглеждания иск.
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Необходимо ли довереникът по договор за поръчка да даде отчет на доверителя за свършената работа по този договор?, 2. Дължи ли се възнаграждение от доверителя по договора за поръчка, когато такова не е уговорено?, 3. Необходимо ли е да са налице доказателства за договорено възнаграждение по договор за поръчка и в каква форма трябва да е тази договорка? и 4. Допустимо ли е съдът да тълкува волята на страните по един договор разширително или трябва да се съобрази с действително договореното между тях?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост – поради ирелевантност към предмета на спора на поставените въпроси и основателността й. Изразеното – по съществото на спора – становище е за правилност на постановения въззивен акт. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. за изготвяне на отговор, чието реално заплащане установява с представен договор за правна защита и съдействие от 7.02.2018г., в който сумата е посочена като внесена.
Настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същите не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/79 на Пленума на ВС, фактическият състав на иска по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД изисква установяване на предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се, още при самото получаване, да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Неоснователен се явява предявеният иск, когато се установи, че разместването на блага е настъпило въз основа на установено от ответната страна основание. Решаващите мотиви на въззивният съд за да отхвърли иска са, че в случая няма начална липса на основание – с оглед разпределението на доказателствената тежест, ответникът е установил наличие на основание /договор за поръчка, който е неформален/ въз основа на което е получил, респективно има основание да задържи процесната сума. Поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с отчета на довереникът по договор за поръчка и възнаграждението от доверителя, с тълкуването на волята при договора за поръчка /т.е. касаят изпълнението, а не сключването му/,са релевантни към други искове /по чл.258 и сл.ЗЗД/, не са свързани с решаващите доводи на въззивният съд, обусловили волята му по процесния иск по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД и поради тази причина, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Освен това, следва да се има пред вид, че релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7298 от 2.11.2017г. по в.гр.д. № 3017 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ч. С. С. от [населено място] район „Т.” [улица] ап.12 да заплати на Д. А. Н. [населено място][жк]36А вх.А ет.1 ап.1 сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.