4
гр. д. № 1107/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 371
С., 20.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1107/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от туристическо дружество (ТД) Д „В. Варненчик”,[населено място] срещу решение № 431 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 303/2010 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.12.2009 г. от 5460/2006 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ТД „Х. А.”,[населено място] иска за установяване, че ответникът не е собственик на на пет бунгала №№ 3, 4, 5, 8 и 9, построени в имот № 000131, намиращ се в кв. „Г.”, местността „Ч.”, в землището на[населено място], собствен на държавата, управлението, върху който се осъществява от министерство на земеделието и горите – Държавно лесничейство. Касационният довод е за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Относно предпоставките за касационна проверка на решението е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Твърдението е, че съдът е разрешил въпроса за оборване доказателствената сина на констативния нотариален акт в противоречие с практиката, която приема, че в него се удостоверява вече осъществил се придобивен способ. Разрешението е основано на противоречиви изводи. Прието е, че ответникът се легитимира като собственик на бунгалата, предмет на констативния нотариален акт за собственост, с който се е снабдил през 2004 г., въпреки че с разделителния протокол от 1991 г. на него е било предоставено само право на стопанисване и ползване на бунгалата.
Вторият въпрос е за това, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е решил процесуалния въпрос кога делото следва да се обяви за решаване. В случая това е станало преди то да е било напълно изяснено от фактическа страна.
На последно място се поддържа, че въпреки, че ответникът не е установил легитимацията си на собственик на спорните бунгала, съдът не е уважил отрицателния установителен иск и не е отменил констативния нот. акт. за собственост.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е направил извод, че въз основа на доказателствата по делото не може да се установи идентичност между бунгалата, предмет на иска с част от тези владяни от ответника, за които той се е снабдил и с констативен нот. акт за собственост на 5.11.2004 г.
Ответникът черпи права от протокол от 19.09.1990 г., съставен от ликвидационната комисия по прекратяване дейността на О. на Б.[населено място]. На съвместно заседание на бюрата на районните туристически дружества е взето решение за разпределяне базата на досегашния О. на Б., като на касатора са предоставени за стопанисване „бунгала на стойност 68 000 лв., и на ответника също са предоставени за стопанисване бунгала на същата стойност. Това сочи за разпределяне на имуществото стойностно, но не и чрез конкретизация на обектите с индивидуализиращите им белези и местонахождение, от балансовата стойност на които са формирани двата стойностно определени дяла.
По делото е представен опис на бунгалата в района на х. „Ч.”, който е съставен съгласно приемателно-предавателен протокол от 17.04.1991 г. Относно разположението им на терена се твърди, че то е отразено на скица № 1267 от 04.07.2001 г. В протокола бунгалата са описани с номера и имена. Посочената скица е представена в два вида. Ксерокопието, което е извадка от кадастрален план и подредено в делото като л. 11, не съдържа данни за номера на бунгалата. В ксерокопията, подредени като л. 71 и л. 113, бунгалата са индивидуализирани с изписването на обикновени дроби, като в числителя е посочен номера на бунгалото, а в знаменателя неговия архитектурен тип. На скицата не е отбелязано кой е направил това записване на ръка и дали то е съгласувано от страните по делото.
На 17.06.1993 г. е съставен протокол от сдружението на туристическите дружества, за взетото решение от представителите на членовете на сдружението за разваляне на дружеството и за връщане на имуществото, което всяко от тях е внесло в него.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът по иска е провел процедура за попълване на кадастралния план с нанасяне на бунгалата, които са му били разпределени. След влизане в сила на плана ответникът се е снабдил и с констативен нот. акт за собственост на бунгалата, които в съставения план са индивидуализирани с номера и описание за точното им местоположение чрез посочване на граници.
Предмет на иска са пет бунгала индивидуализирани с имена и №№ № 32 „А.”; № 33 „С.”; № 35 „Л.”; № 10 „Раковина” и № 11 ”Д.”По делото не са ангажирани доказателства за установяване кога бунгалата са били индивидуализирани в поставяне на имена и как това е отразено върху тях, а също дали е съставен друг носител на информация за точното им местонахождение и начин на индивидуализиране.
Ответникът се легитимира като собственик на постройки тип бунгала, разположени в имот № 000131 и индивидуализирани с №№ от 1- 14, както и с белега застроена площ, която номерация е дадена въз основа на извършеното заснемане на постройките в имота.
С молба без датата (л. 106-107 по гр. д. № 5504/2005 г. на ВРС) касаторът е уточнил, че посочените бунгала в исковата молба са идентични с тези описани с №№ 3, 4, 5, 8 и 9 в констативния нот. акт. на ответника. С приети технически експертизи е установено, че в съставяните кадастрални планове преди последния бунгалата не са означавани с номера. Те са строени на етапи, изпълнени са по различни типови проекти. Поради това, че липсват означения за индивидуализацията им като номера или имена, трайно поставени на тях, не може да се определи описаните в съставения опис към предавателно-приемателния протокол от 17.04.1991 г. на кои бунгала по скица № 1267 от 04.07.2001 г. и по действащия кадастрален план отговарят.
Решаващият извод на съда за неоснователност на иска е основан на това, че не е установена идентичност на бунгалата описани в исковата молба и предоставени на касатора съгласно цитирания протокол опис от 1991 г. с част от бунгалата описани в констативния нот. акт съставен в полза на ответника, като построени в имот пл. № 000131.
Формулираните от касатора въпроси не са съществени за изхода на спора. Индивидуализация на разпределеното между туристическите дружества имущество е следвало да бъде направена при съставянето на разделителния протокол, което е могло да се извърши и чрез изготвяне на нарочна скица и протокол опис на обектите, които да са подписани от представителите на всички дружества, на които е разпределено имущество.
Те не са съществени и поради това, че предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от очакването правните последици от уважаването на иска да рефлектират в правната сфера на ищеца. Ищецът не е установил как уважаването на иска ще се отрази в правната му сфера, след като правопораждащият факт – разделяне имуществото на прекратения Общински съюз на туристическите дружества, между които са и страните по делото, не съдържа достатъчна информация за индивидуализацията на разпределените бунгала, построени в местността „Ч.”, в имот № 000131.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 303/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: