3
гр. д. № 1796/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 867
София, 04.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1796/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу решение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 895/2006 г. на Б. окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 582/06 г. на Районен съд П., с което е признато за установено по отношение на ищеца ”Р. –юг” ООД, гр. П., че Е. Т. П., К. С. И., Лазарена И. П. и В. Н. П., С. Н. П., М. Г. П. П. Г. П., М. С. П., М. Т. Г., М. Т. М., Т. П. М., В. С. Д., С. С. Д., З. П. Д., К. П. П. и Й. П. К. не са собственици на поземлен имот с пл. № 000412, с площ от 2998 дка, по плана на м. “Дабето”, в землището на с. К., общ. П., представляващ бивша нива от 3 дка на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като върху имота е изпълнено мероприятие, което е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за реституирането му в реални граници. Поддържа се доводи за неправилно определяне на приложимия материален закон.
С определение от 7.12.2010 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал извършването на касационна проВ. на въззивното решение по разрешените с него въпроси за допустимостта на иска и определяне на приложимия материален закон за реституция на имота, който той има за предмет.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа данните по делото намери жалбата за основателна.
Ищецът ”Р. –юг” ООД, гр. П. е предявил срещу касаторката и останалите ответници по делото иск за установяване, че те не се легитимират като собственици на имот пл. № 000412, с площ от 2998 дка по плана на м. “Дабето” в землището на с. К., общ. П., представляващ бивша нива от 3 дка, на основание реституция по ЗСПЗЗ.
Правният интерес от иска е обусловил с твърдението, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с “Ю.” ЕООД през 2001 г., за който е съставен нот. акт № 74, т. І, по н. д. № 78,2001 г. е придобил вещни права върху имот № 00405 и построения в него бетонов център. В имота на ответниците пл. № 000412 се намират част от двуетажна стопанска сграда, застроена на площ от 50.60 кв. м., трафопост и кладенец, които са част от бетоновия център, закупен от ищеца. Като собственик на сградите, построени в имот пл. № 000412, счита че има интерес да установи, че имотът не е подлежал на земеделска реституция, поради наличие на ограниченията по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – изпълнено в него мероприятие.
От фактическа страна е установено, че имот е съставлявал нива с площ от 3 дка и е бил закупен през 1945 г. от наследодателите на ответниците Т. К. М., С. К. П., и М. Г. П.. В него те са построили стопанска сграда на площ от 240 кв. м., който обект е представлявал индустриално предприятие “М.” и е бил национализирана на основание ЗНЧИМП. Със заповед № 119 от 16.02.1993 г. на кмета на община П. е отписано от актовете за държавна собственост индустриално предприятие “М.”, описано като съвкупност от земя от 3 дка и сграда.
Въпреки деактуването на имота ответниците са направили искане по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяването на терена. Отказът за възстановяване на имота са обжалвали по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и с решение № 8 от 30.03.2004 г. по адм. д. № 9/2003 г. на П.ки районен съд е бил отменен отказа и признато право на възстановяване на имот с площ от 2949.60 дка в м. „Дабето”, в землището на с. К., общ. П.. Въз основа на него е издадено решение от ОСЗГ, с което е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи граници, като по действащия план имотът е индивидуализиран с пл. № 000412. Установено е и това, че Бетоновият център по плана за земеразделяне от 2000 г. е бил заснет като един имот и записан като общински поземлен фонд. По молба на „Ю.” ЕООД теренът е бил заснет като два имота с №№ 000405 и 000412, за последния е прието, че е реституиран на основание З. в становище на М. изпратено до праводателя на ищеца на 8.07.1997 г.( л. 251 от гр. д. № 582/06 г. на П.ки РС). В новозаснетия имот 000412 попадат част от двуетажна масивна сграда, застроена на площ от 50 кв. м. както и трафопост и контролно-пропусквателен пункт (КПП).
При така установените факти незаконосъобразен е изводът на съда, че поради изпълнено мероприятие в имота – елементи от бетоновия възел, е налице ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, поради което имотът не подлежи на земеделска реституция. Незаконосъобразен е и изводът, че на основание З. в полза на ответниците е възстановен само сградния фонд на национализираното предприятие, но не и терена, тъй като той не е бил описан в акта за национализация.
Първият разрешен от съда въпрос е от процесуален характер и се отнася до допустимостта на иска.
Правилно е намерено, че ищецът има интерес от предявяване на установителен иск, за да установи, че ответниците не се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция. Ищецът е собственик на стопански сгради построени в имота, които са част от закупения от него бетонов център, който е съвкупност от стопански сгради и съоръжения и обслужващия ги терен. Той има интерес от установяване на това дали ответниците са собственици на терена на основание земеделска реституция, тъй като е носител на противопоставимото право на суперфициарно ползване на терена, върху който след национализацията са построени стопански сгради и съоръжения.
В нарушение нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е определил приложимия материален закон, на основание на който имотът е бил реституиран. При несъобразяване на задължителната практика на ВКС е разрешен и въпросът за това дали на основание З. е реституирано индустриалното предприятие като комплекс от земя и сгради или само сградите.
На основание ЗНЧИМП е било национализирано индустриално предприятие “М.”. Предприятието представлява съвкупност от сгради и терена, върху който те са построени. След като теренът е бил застроен, той е загубил самостоятелното си значение и е придобил обслужващо предназначение, поради което като неразделна част от предприятието, той също е бил предмет на национализация, независимо от това дали е бил описан в списъка на национализираните предприятията.
При определяне приложимия закон за реституция на имота не е взето предвид това, че основанието за национализация е елемент от фактическия състав на основанието за реституция. С влизане в сила на З. се реституират национализираните на основание ЗНЧИМП – чл. 2, ал. 1 имоти при наличие на предвидените в закона предпоставки – имотът да съществува във вида, в който е бил към миналия момент и да се намира в собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми. Поради това, че са били налице всички елементи от този фактически състав и национализирана сграда е съществувала, то в полза на ответниците е бил реституиран национализирания имот, като съвкупност от стопанската сграда и терена. Върху построените в терена след национализацията други стопански сгради и съоръжения държавата запазва правото на собственост както и правото на ползване на прилежащия им терен.
Имотът не имал земеделски характер, не е бил включван в кооперативното стопанство, той е бил национализиран на основание ЗНЧИМП, поради което не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Постановените актове в това административно производство не следва да се зачитат, тъй като те не са породили правни последици поради материалноправната си незаконосъобразност.
От значение за изхода на спора е установяване на това каква е площта на построените в имота на ответниците сгради след национализацията му и какъв е необходимият за обслужването им терен. В случай, че се установи, че тези сгради са част от бетоновия център, то върху застроената с тях площ и върху прилежащия терен държавата е запазила право на суперфициарно ползване. Ответниците се легитимират като носители само на правото на собственост върху земята, но обременено с правото на ползване върху част от нея, носител на което е ищецът.
Като не е определил приложимия материален закон съдът е направил незаконосъобразни изводи относно основанието за реституция на имота и придобитите от ищеца суперфициарни права върху част от него.
Налице е основание за касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 895/2006 г. на Б. окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: