Определение №371 от 30.12.2008 по ч.пр. дело №345/345 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 371
 
                                     София, 30.12. 2008 г.
 
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети   декември през две хиляди и осма година в състав
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 345 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
 
 
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК, след като е било регистрирано във ВКС с вх. № 15973/24. ХІ.2008 г.
Образувано е по частната жалба на А. за д. в. /по-нататък АДВ/, подадена против определение № 57 на САС, ТК, 6 с-в, от 31. Х.2008 г., постановено по ч.гр. д. № 2186/08 г., с което – като незаконосъобразни – са били отменени постановените на основание чл. 661, ал. 6 ТЗ определения на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-7 по т. д. № 95/07 г., обективирани на страници с пор. №№ 9 и 11 от протокола на първото събрание на кредиторите на несъстоятелността на „К” АД-София /в несъстоятелност/, проведено на 26.ІХ.2008 г., с които този съд по чл. 613 ТЗ бил определил синдиците на това дружество да бъдат двама, като за втори от тях е била назначена А. М. Изрично въззивният съд е посочил, че атакуваното понастоящем от страна на АДВ негово определение, не подлежи на обжалване.
Оплакванията на частния жалбоподател АДВ са както за недопустимост, така и за неправилност на постановеното от САС определение, поради което в крайна сметка се претендира обезсилването му. Инвокират се по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи, че с атакувания съдебен акт на САС било „дадено разрешение по същество на други производства”, а и налице били „значителни материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона”.
В своя писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК търговците- ответници по частната жалба на АДВ: „Х” А. , „САТ” Е. и Т. „В”, представлявани общо от процесуалния си представител по пълномощие адв. Н. Б. от САК, ангажират становище, че тя е процесуално недопустима, а алтернативно – че изложените в нея оплаквания са изцяло неоснователни и поради това тя следвало да бъде оставена без разглеждане, респ. – без уважение
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар частната жалба на АДВ да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима и на това основание – да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Правилно /законосъобразно/ САС е посочил, че атакуваното понастоящем от АДВ негово определение не попада в кръга на онези съдебни актове на въззивната инстанция, подлежащи на по-нататъшен инстанционен контрол. Обжалваното пред ВКС определение е било постановено по съвместна частна жалба на търговците-ответници в настоящето производство срещу такива актове на СГС, като съд по чл. 613 ТЗ, постановени в особеното производство по универсално принудително изпълнение, каквото е това по Ч. ІV на ТЗ, следователно непосредствено свързани с дейността, назначаването и освобождаването на органите по несъстоятелността, чиито кръг е лимитативно очертан в текстовете на гл. 42 от посочения специален закон. Това налага извод, че с атакуваното определение на САС по никакъв начин не се дава разрешение по същество „на други производства”, а при базисната липса на предпоставката по т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, не може да се поставя въпрос за преценка пропада ли частната жалба на АДВ в приложното поле на касационното обжалване съобразно законоустановените критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. за д. в. срещу определение № 57 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-ти с-в, от 31. Х.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2186/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в срока и при условията по чл. 275, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
 
 

Scroll to Top