О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 01.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 693/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. И. от гр. П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1053/27.06.2008 год., постановено по гр.д. № 706/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 151 от 26.12.2006 год. по гр.д. № 2579/2005 год. и е осъден касатора да заплати на ”Т” Е. , гр. П. сумата 4950 щ.д., представляваща изтеглени през м. октомври 2000 год. от разплащателната сметка на ЮЛ, по силата на договор за възлагане на управлението от 04. 09. 2000 год. и неотчетени парични средства, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.08.2005 год. до окончателното и изплащане, както и е отхвърлена като неоснователна предявената от касатора насрещна искова претенция за сумата 4 440 лв., неплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода 01.10.2001 год.-01.10.20003 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на насрещната искова молба- 17. 01. 2006 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение към касационната жалба касаторът е обосновал приложеното поле на касационното обжалване с твърдение, че по материалноправните въпроси, обусловили крайния резултат по делото: за предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД и за дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, както и по процесуалноправните въпроси – за допустимост на свидетелските показания за установяване договори на стойност под 1 000лв./ хиляда лева/, за причинна връзка между тегленето на процесната валута по дати и размери и извършените с нея сделки от името и за сметка на представляваното ТД- първоначален ищец и за определяне основанието на предявения първоначален иск въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, освен това същите са решавани противоречиво от съдилищата и са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, главна и допълнителна са налице.
В подкрепа на изложените доводи касаторът И. се е позовал на приложени в препис решения на ВКС, постановени в периода 55-57 год. и 99-2004 год., между които и задължителните ППВС №5/55 год. и ППВС№ 7/81 год..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въведеният с новата процесуална уредба по ГПК факултативен, а не задължителен касационен контрол предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, по отношение на който е налице поне един от критериите за селекция, въведени с т.1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
В случая, поставеният от касатора въпрос, свързан с предпоставките за предявяване на иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД е от значение за изхода на делото, но същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, нито практиката на съдилищата по същия е противоречива. Същевременно наличието на трайна съдебна практика по същия, изключва значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е счел, че липсата на ангажирани по делото доказателства за изпълнено от касатора Р. И. задължение по даване отчет за изразходване на сумата 4 950 щ.д., изтеглена от банковата сметка на ”Т” Е. , гр. П. по силата на валидно сключен между страните на 04.09.2000 год. договор за възлагане на управлението и учредена с него от едноличния собственик на капитала на последното прокура, е достатъчно, за да бъде ангажирана договорната отговорност на прокуриста по реда на чл.284, ал.2 ЗЗД.
Изложени са в тази вр. съображения, че за да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът,каквото качество притежава в случая и прокуриста И. , той следва да предаде на доверителя всичко, което е получил от последния във вр. с изпълнение на конкретната поръчка и то в срока, посочен в договора за възлагане на управлението.
Следователно произнасяйки се по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД въззивният съд се е съобразил с постоянната и непротиворечива практиката на ВКС, към която цитираните и приложени с касационната жалба актове, свързани с приложението на УФК/ отм./ и Инструкция за инвентаризацията/ отм./ са неотносими.
Доколкото в съобразителната част на обжалвания съдебен акт , а и по делото въобще не е поставен въпрос за реализиране отговорност на материално-отговорно лице, нито производство е такова по финансов начет, то позоваването на ППВС № 5/55 год. и ППВС № 7/81 год. е неуместно и дори и да съществува противоречие, последното е ирелевантно за селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Приложените с касационната жалба решения на ВС и ВКС не са в противоречие и с изводите на въззивния съд по поставения процесуалноправен въпрос свързан с допустимостта на свидетелските показания за установяване на договори на стойност под 1000лв. и на причинната връзка между тегленето на съответната валута по дати и размери и сделките, за които същата е изразходвана.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства относно целта, за която са изразходвани изтеглените от ответника по първоначалния иск суми, а това изключва и твърдяното несъответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.133 ГПК/ отм./.
Обстоятелството, че въззивният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, излагайки подробни съображения в тази насока, е в резултат на конкретна преценка на фактите по делото, която дори и да е неправилна е относима към основанията за касационно обжалване, въведени с чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване и доводите на касатора в противен смисъл са лишени от основание в процесуалния закон.
Що се касае до поставения процесуалноправен въпрос за определяне основанието на предявения първоначален иск, то следва да се посочи, че нито в съдебната практика, нито в правната доктрина съществува противоречие по отношение на същия, поради което отсъстват предпоставките на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно наличието на многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която правната квалификация на иска е от изключителна компетентност на решаващия съд, но се определя въз основа на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване и въз основа на критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК
Налице , обаче, е поддържаното от касатора основание по 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на поставения материалноправен въпрос за дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск.
Обстоятелството, че за характера на дължимото по силата на договора за възлагане на управление възнаграждение липсва задължителна съдебна практика на ВКС и същевременно съществува съдебна практика, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудовото възнаграждение по КТ обуславя значението на така поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК смисъл.
Водим от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1053/27.06.2008 год., по гр.д. № 706/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 151 от 26.12.2006 год. по гр.д. № 2579/2005 год. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. И. И. срещу ”Т”Е. , гр. П. насрещен иск за сумата 4 440 лв., неплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода 01.10.2001 год.-04.09.2003 год.
УКАЗВА на касатора Р. И. И. в едноседмичен срок , считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС д.т. в размер на 25.00лв./ двадесет и пет лева/, съгласно чл.18, ал.2,т.2, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, като в същия срок представи по делото и платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане на сумата.
Да се уведоми изрично И. , че при неизпълнение на така дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
В останалата част на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1053/27.06.2008 год., по гр.д. № 706/2007 год. не допуска касационно обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: