О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 10.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 207/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Т. „И” А. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г от АК гр. Б., срещу определение № 33 от 25.01.2010 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 666/2009 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 10.11.2009 г. на РС гр. Б. по ч. гр. д. № 5 725/2009 г., с което е върната частната жалба на дружеството, подадена срещу разпореждане № 3 766/11.08.2009 г., поради неизпълнени в срок указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил копия от решения на САС, ОС гр. В.. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба Т. Б. от гр. Б. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 3* от 11.08.2010 г. по ч. гр. д. № 5 725/2009 г. Бургаския районен съд е отхвърлил искането на Т. „И” А. гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т. Б. от гр. Б. за следните суми: 29 254,58 евро- главница, 1 898,57 евро – лихва за периода от 26.01.2009 г. до 21.07.2009 г., 124,16 евро – лихва за периода 26.01.2009 г. до 21.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2009 г. до окончателното изплаще на вземането, дължими по сключен между страните договор за банков кредит в евро № 13/17.11.2006 г. Заявителят е депозирал частна жалба срещу този съдебен акт, която с определение на БОС от 20.10.2009 г. е оставена без движение, с указания да се внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Предвид неизпълнение на същите, с разпореждане от 10.11.2009 г. частната жалба е върната на подателя й.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, обусловил изхода на спора е свързан с приложението на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Счита, се соченият от него въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на твърденията си е представил и съдебна практика.
Представените от жалбоподателя копия на съдебни решения на САС и ОС гр. В. не обуславят наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въпросът за редовно връчено съобщение, с оглед изискванията на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК се поставя конкретно по всяко дело и различният краен изход при решаването му е в зависимост от фактите по същото, а не се дължи на противоречива съдебна практика, както се твърди в касационната жалба. Видно от данните по делото, съобщението за дадените от БОС указания е изпратено на посочения от жалбоподателя в заявлението адрес – гр. С., бул. „България” № 8*ъщото е получено от гл. юрисконсулт А. Д. К. на 28.10.2009 г., като това е удостоверено с подписа на призовкар М. Х. , с район СГС. Разписката е оформена съгласно изискванията на действащата в момента процесуална уредба, с оглед на което следва да се приеме, че жалбоподателят е редовно уведомен за дадените указания. Постоянна и непроменлива е практиката на Върховен касационен съд относно неизпълнението на дадени от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на искови молби и жалби, както и свързаните с това последици, визирани в ГПК. В дадения от съда срок жалбоподателят не е представил документ за внесена държавна такса, поради което частната му жалба е върната.
Определението на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на БРС е съобразено изцяло с действащата процесуална уредба по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд гр. Б..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 33 от 25.01.2010 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 666/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: