5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4362 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 57 от 18.07.2017 г. по в. гр. д. № 139/2017 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 33 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 111/2016 г. на Кубратския районен съд, в частта, с която е допусната делба нива с площ от 27 996 дка и лозе с площ от 0,676 дка в землището на [населено място], [община], между съсобственици и при квоти: по 3/18 ид. части за съделителите Е. Ю., С. А., Н. Х. и Н. М.; по 2/18 за Х. Я. и Р. Я. и 2/18 в СИО за Х. Я. и З. Я., както и в частта, с която е бил отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт по обстоятелствена проверка от 2008 г., издаден в полза на ответника А. Р. Я.. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск – че ответниците А. Я. и С. Я. не са придобили по давност право на собственост по отношение на 16/18 ид. части от процесните земеделски земи. След частична отмяна на решението на районния съд е отхвърлен като неоснователен искът на Е. Ю. и С. А. за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба на процесните земи, сключен от А. Я. и С. Я. като продавачи и Х. Я. и З. Я. като купувачи.
Въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение от 1995 г. на наследниците на Я. Х. С., б.ж. на [населено място], починал на 10.12.1991 г. Наследници на Я. С. са съпругата му С. С., починала през 1993 г., и децата му Р. Х., С. О. и Ф. А., починали съответно през 2001 г., 2010 г. и 2006 г. През 2008 г. синът на Р. – А. Р. Я., се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за изключителен собственик на двата имота, а през 2013 г. той и съпругата му С. продали имотите на другия син на Р. – Х.. За да отрече констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка съдът е обсъдил свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Приел е, че има противоречие между показанията на свидетелите, според които още от 1991 г. А. Я. владее процесните имоти по волята на своя дядо, и писмените доказателства, според които възстановяването на собствеността е настъпило едва през 1995 г. Освен това – призовани към наследяване след смъртта на Я. С. са неговите деца Р., Ф. и С.. От смъртта на Р. през 2001 г. до снабдяването с нотариалния акт по обстоятелствена проверка през 2008 г. не били изтекли необходимите 10 години давностно владение. Както в нотариалното, така и в съдебното производство А. Я. не се е позовал на присъединяване на владението на своя баща. Освен това съдът се е позовал на обясненията на съделителката С., че до смъртта си през 2006 г. нейната майка Ф. е получавала рента за тези земи, както и на обясненията на ищеца Е. Ю., че от 1996 г., по волята на вуйчо му Р., наследствените земи са били поделени на три равни части, като оттогава той обработва 4 дка и 3 ара от имотите. Съдът е свързал тези показания с писмените доказателства от ДФ „Земеделие“, от които се установява, че през периода 2007 – 2014 г. Е. Ю. е регистриран като земеделски производител в И., при заявени в землището на [населено място] земеделски земи, за които е получавал субсидии, като за установяване на идентичността им с един от процесните имоти съдът се е позовал на идентификацията им в решението на поземлената комисия и в нотариалните актове.
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е допусната делба на процесните имоти, е подадена от А. Я., С. Я., Х. Я. и З. Я..
Жалбоподателите поддържат, че в резултат на допуснати процесуални нарушения съдът не е установил правилно фактите по делото, поради което е направил погрешния извод, че процесните имоти имат наследствен характер, а не са придобити по давност от първите двама жалбоподатели. Разпитаните по делото трима свидетели са установили предпоставките на придобивната давност, но техните показания не били правилно възприети от въззивния съд. Съдът нямал основание да се позовава на писмено доказателство – писмо от ДФ „Земеделие“, постъпило в съда след даване ход на устните състезания. Освен това от данните по това писмо не можело да се направи категоричен извод, че декларираните от ищеца Е. Ю. за подпомагане 0,43 хектара съвпадат с някой от процесните имоти. По делото липсвали данни големият имот да се е ползвал на части, напротив, свидетелите установили, че той се ползва само от жалбоподателя А. Я. и от семейството му. Въззивният съд не обсъдил оплакванията във въззивната жалба. Автоматично приел по отношение на лозето същото, което приел за нивата, въпреки че не е имало основание за еднакъв подход по отношение на двата имота.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г. / по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно чл.236, ал.2 ГПК, както и по въпросите за делбата на съсобствен имот и придобиване по давност на имот от съсобственик, при необходимостта от доказване и манифестиране на владението.
Ответниците в производството Е. Ю., С. А., Н. Х., Н. М. и Р. Я. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, за което касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Процесуалноправният въпрос по прилагането на чл.236, ал.2 ГПК се свързва с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е възприел правилно свидетелските показания по делото и че е основал решението си на писмени доказателства, които не са събрани по надлежния ред от първата инстанция. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по него не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.86/2017 г. В съответствие с практиката на ВКС по поставения въпрос въззивният съд е извършил анализ на свидетелските показания, като ги е съпоставил и с писмените доказателства по делото, от които се установява, че през периода 2007 г. – 2014 г. ищецът Е. Ю. е получавал плащания от ДФ „Земеделие“ по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители за площ от 4,3 декара, част от процесната нива с площ 27 972,93 дка, представляваща имот № 029017 по плана на [населено място]. Обсъдено е и оплакването във въззивната жалба, че тези писмени доказателства не са събрани по надлежния ред. Съдът е приел това оплакване за неоснователно. Отчел е обстоятелството, че още в първото съдебно заседание районният съд е издал съдебно удостоверение на ищеца Е. Ю. за снабдяване от ОС „Земеделие“ г. Завет с данни за това дали е получавал субсидиране за упражнявано от него ползване върху земеделски земи в землището на [населено място]. Отчетено е, че поради забавяне на административния орган исканата информация е постъпила в съда едва след даване ход на устните състезания, но преди постановяване на първоинстанционното решение. Направен е извод, че в този случай съдът е имал основание да отмени дадения ход по същество на делото и да приеме постъпилите доказателства, както и да изиска уточнение на постъпилата информация. По този начин въззивният съд е извършил преценка на доказателствата по делото в съответствие с практиката на ВКС да изследва връзката между тях, като обсъди и всички оплаквания, възражения и доводи на страните.
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси за делба на съсобствен имот и за придобиване по давност на имот от съсобственик. Въззивното решение не противоречи на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай процесните земеделски земи са възстановени през 1995 г. на наследниците на Я. С.: съпругата му С. и децата му Р., С. и Ф.. Фактическата власт върху процесните имоти е установена от ответника А. Я. в качеството му на син на единия от съсобствениците – Р.. Липсва предаване на владението от бившия собственик Я., тъй като той е починал преди възстановяване на собствеността. Едва след смъртта на Р. през 2001г. А. Я. става съсобственик на спорните имоти. Преди това той е упражнявал фактическа власт върху тях защото баща му е бил съсобственик. Основанието, на което е установил фактическа власт върху тези имоти не изключва владението на действителните съсобственици, затова намерението му за своене не се предполага и той е следвало да демонстрира пред тях, че владее изключително за себе си. Това важи и за периода след 2001 г., когато А. става съсобственик. Такива безспорни доказателства за отблъскване на владението на останалите съсобственици няма. Напротив, налице са писмени доказателства за получавани субсидии от друг съсобственик за част от процесната нива от 27 973 дка. Не е налице и противоречие на въззивното решение с останалата практика на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба. В ППВС № 6/1974 г. се разглеждат въпроси, свързани с извършване на подобрения в чужд имот, които не възникват по настоящото дело. Определение № 429 от 1.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о. и определение № 66 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2009 г. са постановени в производство по чл.288 ГПК и съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не представляват практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, която може да обуслови допускане на касационно обжалване. Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г. разглежда въпросите за прекъсване на владението, които не се поставят по настоящото дело. Решение № 653 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2009 г., I г. о. е постановено при различна фактическа обстановка и не разкрива сходство с проблемите, които се поставят по настоящото дело. Обжалваното въззивно решение съответства на решение № 566 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2009 г., I г. о., тъй като набляга на необходимостта владеещият съсобственик да извърши действия, с които да обективира намерението си за своене на идеалните части на останалите съсобственици. Решение № 429 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3/2011 г., I г. о., дава отговор на други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК – дали в доклада по чл. 146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания. Тези въпроси не се поставят по настоящото дело. Неотносими са и другите две решения, посочени от жалбоподателите. В решение № 1487 от 14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2006 г., IV г. о., се разглежда въпросът дали с договор в полза на трето лице може да се учреди вещно право на ползване върху недвижим имот, а решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1904/2009г., I г. о., се занимава с въпроси, свързани със симулативните договори. И на последно място – жалбоподателите не обосновават поддържаното от тях основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.По въпросите, свързани с делба на съсобствен имот и за придобивната давност има богата практика на ВКС и разглеждането на конкретното дело не би допринесло с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 18.07.2017 г. по в. гр. д. № 139/2017 г. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: