О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№374
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 505 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Г. чрез пълномощника му адвокат М. Б. против решение № 4946 от 2.11.2015 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4650 /12.06.2015 г. по гр.д. № 1365/2014 г. на Районен съд-Благоевград за признаване за установено по отношение на С. Л. Г., Л. Р. Г. и Л. К. Г., че Д. Б. А. и С. К. А. са собственици на сграда с идентификатор 04279.623.144.1, построена в общински имот, като Л. Р. Г. и С. Л. Г. са осъдени да предадат на ищците стая, находящ се вляво от входа на къщата, индивидуализирана и като стая № 2, защрихована в червено по заключението на вещото лице и искът в осъдителната част е отхвърлен за обектът, описан като „стая, ползвана за компютърен клуб и барче“.
Д. Б. А. и С. К. А. са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И. К., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Произнасяйки се по доводите, въведените с въззивната жалба на С. Л. Г. и на Л. Р. Г., Окръжен съд-Благоевград е приел за неоснователно твърдението, че първоинстанционното решение е поставено по непредявен иск, тъй като съдът се е произнесъл за друго помещение, а не за това, заявено и описано в исковата молба. Изложил е съображения, че със служебно назначената от районния съд експертиза е отстранена неяснотата за това кой е спорния имот /вещото лице категорично сочи, че спорното помещение е № 2/, а въпросът дали спорната стая е била ползвана за „компютърен клуб и барче“, както се сочи в петитума на исковата молба е въпрос по-скоро относим към основателността на предявения иск с оглед проведеното от страните доказване в хода на процеса, отколкото към точното ситуиране на спорното по делото помещение, предмет на иска.
След анализ на събраните гласни доказателства съдът е приел, че стаята се владее от Л. Г., а когато същата е в чужбина, ключа от тази стая се държи от С. Л. Г., поради което искът е в осъдителната част е уважен против двамата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК С. Л. Г. поставя въпросите:
1) допустимо ли е съдът да се произнесе по незаявен петитум и да уважи предявения иск не за посочената стая от ищците в исковата молба, а за друга стая, която е посочена от вещото лице като прецесната стая;
2) за да бъде уважен иск с правно основание чл.108 ЗС следва ли ответникът да осъществява фактическа власт върху обекта, предмет на предявения иск към датата на предявяване на иска и достатъчно ли е твърдението в исковата молба, за да се приеме, че ответника осъществява фактическа власт върху обекта, предмет на предявения иск по чл.108 ЗС или това следва да се установи с други доказателства в процеса;
3) може ли да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение съгласно чл.79, ал.1 ЗС без изобщо да е осъществявано владение по отношение на него, а такова право да бъде придобито на основание, че ищецът в конкретния случай се счита за собственик на имота;
4) допустим ли е иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен против лице, за което ищецът твърди в исковата молба, че не е във владение на процесния обект и петитумът на исковата молба срещу него да бъде само установителен, а срещу другите ответници осъдителен и в тази връзка само част от ответниците да бъдат осъдени да платят разноските по делото, въпреки, че в установителната му част предявеният иск е уважен срещу всички ответници и следва ли разноските да бъдат присъдени по съразмерност;
5) допустимо ли е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС да бъде частично уважен в установителната му част, а в осъдителната му част да няма произнасяне по отношение на някой от ответниците;
6) налице ли е правен интерес от предявяването на осъдителен иск за собственост, когато ищецът може да предяви установителен иск за собственост.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че от експертното заключение се установява, че процесната сграда с идентификатор 04279.623.144.1 се състои от четири стаи, като помещения 3 и 4 ползват ищците, помещение 1-барче се ползва от Л. Г., а в помещение 2-стая живее Л. Г.. Искът е предявен за помещение 1, а съдът го е уважил за помещение 2. Твърди се, че по този въпрос въззивното решение пртиворечи на практиката на ВКС по решение № 125/14.10.2011 г. по т.д. № 577/2010 г. на I т.о. По посоченото решение на ВКС съдът е разгледал допустимостта на съдебно решение, постановено по предявени искове в национална валута, като ги е приел за частично основателни в чуждестранна валута и е постановил отхвърлителен диспозитив за разликата до размера на претендираната национална валута, поради което даденото тълкуване е неотносимо в настоящия случай.
Не е удостоверено и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото с решение от 30.03.2012 г. по гр.д. № 150/2012 г. на Окръжен съд-Враца е прието, че произнасяне по непредявен иск ще е налице, когато съдът обоснове решението на факти, които не се твърдят в исковата молба или се произнесе по незаявен петитум, като съдът е проверил допустимостта на първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл.240 ЗЗД за сума въз основа на договор за заем, докато в исковата молба се е твърдяло, че е сключен договор за поръчка и сумата е предоставена за изпълнение на поръчката и се претендира връщането й поради неизпълнение на поръчката и прекратяването на договора за поръчка.
Настоящият съдебен състав не намира основание за допускане на касационно обжалване и с цел проверка допустимостта на въззивното решение. В исковата молба ищците са поискали предаване владението на стаята, находяща се в ляво от входа на жилището им, която е част от собствената им сграда. При отстраняване нередовности на исковата молба ищците са уточнили, че това е стая, ползвана за компютърен клуб и барче. Намирайки, че посоченото описание е недостатъчно за индивидуализиране на стаята, съдът е назначил вещо лице, което да изготви скица на сградата и да посочи с различен цвят помещението, ползвано от ищците и това, чието предаване се иска и в съдебното решение е отразил както индивидуализацията по исковата молба /стаята в ляво от входа/, така и тази по скицата на вещото лице. Следователно в случая се касае до допълване на описанието на заявената в исковата молба стая и по експертно заключение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение е постановено относно същото помещение, което е предмет на ревандикацията в осъдителната част.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че е ползвал помещение № 1 за компютърен клуб и барче, но е прекратил дейността си преди повече от година преди предявяване на иска. Така заявената обосновка на този въпрос не може да бъде съотнесена към мотивите на съда. Искът против касатора за предаване фактическата власт е уважен въз основа приетото от съда за установено от свидетелските показания обстоятелство, че в отсъствието на Л. Г. именно касаторът държи ключа за процесната стая, а следователно и поставеният втори въпрос е неотносим към изводите на Окръжен съд-Благоевград.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и третият поставен въпрос, насочен към извода на съда, че ищците са собственици на цялата сграда, вкл. и процесното помещение. Въпросът е обоснован с тезата, че ищците не са осъществявали владение върху стаята, тъй като видно от твърденията им в исковата молба същата не се ползва от тях от 1984 г. и са се снабдили с констативен нотариален акт по давност едва през 2013 г., след като се Л. Г. се развела с Л. Г.. Тази теза е неотносима към мотивите на въззивното решение, а именно, че ищците са закупили самостоятелна част от къща със самостоятелен вход с неформален договор през 1980 г., установили са самостоятелно владение лично и чрез допуснатите от тях в една от стаите Л. и Л. Г., снабдили са се с констативен нотариален акт за собственост по давност през 2013 г., оборването на доказателствената сила на който е в тежест на оспорващите го.
Четвъртият, петият и шестият въпрос са насочени към произнасянето на съда по отношение на друг ответник – Л. Г.. Касаторът няма признат от закона правен интерес да атакува решението в частта, с която съдът е разгледал иска по отношение на друго лице, което не е негов необходим другар, поради което и тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4946 от 2.11.2015 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: