O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5667 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1596/04.04.2013 год. на М. Д. А. [населено място], [община] чрез адв. Л. С.- АК С. срещу въззивно Решение Nо 79 от 28. 02. 2013 год. по гр възз.д. Nо 27/ 2013 година на ОС – Смолян.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменила решение на първата инстанция по чл. 247 ГПК , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в ЕГ Nо на страна по делото и е оставил искането без уважение. Прието е, че при констатацията на съда за приети по делото като доказателства писмени документи , различна дата на раждане на страната и лисата на официални такива, които по безсъмнен начин да установят тази дата, исканата поправка не може да бъде допусната.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата, тъй като е налице официален писмен документ- акт за сключен граждански брак и съответно решение за съда за прекратяване на брака с развод, който удостоверява точната дата, поради което се поддържа основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по правния въпрос, формулиран с оглед и на релевираните доводи, в смисъл съществува ли служебно задължение за съда , предвид разпоредбите на чл. 7 и чл. 145 ГПК да се констатира несъответствие на ЕГ Nо на страната , като задължителен реквизит на исковата молба ,когато по делото има документи, сочещи различие/ в случая/ на рождената дата, необходимо ли е в тази хипотези намесата на съда за отстраняване на това несъответствие доколкото същото може да се приеме за недостатък на исковата молба и какви са задълженията на въззивния съд, ако констатацията бъде направена във въззивната инстанция , с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Определение Nо 772 от 29.12.2011 година по гр.д. Nо 734/2011 год. на ВКС-IV г.о. Решение Nо 556 от 10.01.2011 год. по гр.д. Nо 1019/2009 год. на ВКС-II г.о. , и Решение Nо 172 от 23.02.2010 год. по гр.д. Nо 386/2009 год. на ВКС-III г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация Д. П. П. чрез адв. П. М.- АК С. , с който се оспорват основанията за допускане на касационно обжалване предвид на лисата на поставен правен въпрос, обусловил изхода на спора и посочена съдебна практика, която да е източник на задължително тълкуване ,както и основанията за отмяна на обжалваното решение.
В касационна жалба вх. Nо 3623/ 30.08.2012 год. на Д. П. П. от [населено място], [община] чрез процесуалния представител адв.П. М. АК-С. се обжалва въззивно Решение Nо 289 от 20.07.2012 година по гр.възз. д. Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което на основание чл. 59 ЗЗД Д. П. е осъден да заплати на М. А. сумата 6999 лв. , стойността на извършени подобрения на имот , собственост на бившия и съпруг, в обем на 1/3 от установената обща стойност, като за разликата до претендирания размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност на обжалваното решение , поради допуснато нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата , материалния закон с оглед на специалните правила , уреждащи имуществените отношения между бивши съпрузи и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се поддържат доводи за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за характера на вложените средства за придобиване на вещи по време на брака, произнесен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС – Решение Nо 203 от 02.06.2006 год. по гр.д. Nо 900/2005 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 127 от 28.03.2008 год. по гр.д. Nо 817/2005 год. на ВКС-I г.о.
Поддържа се основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за допустимостта съдът да квалифицира заявения иск и го разгледа на основания, различно от това, посочено от страната по исковата и молба, разрешаван противоречиво от съдилищата- представят се решения на РС-Варна, ОС-Пазарджик, без надлежна заверка, че същите са влезли в сила .
Поддържа се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за качеството на съпруга за извършени подобрения на имот , лична собственост на другия съпруг- владелец, държател или лице , извършило чужда работа без пълномощие с оглед на възможността да получи стойностен израз на вложени средства , с довод , че произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, ответника по касация М. А. чрез адв. Л. С. АК-С. е оспорил изложените основания за допускане на касационното обжалване като несъстоятелни предвид на неточно и неясно формулиране , неотносимост към приложената съдебна практика, както и е оспорил наличието на основания за отмяна на обжалваното решение.
С касационна жалба вх. Nо 2291/ 23.05.2013 год. на Д. П. П. от [населено място], [община] чрез процесуалния представител адв. П. М. АК-С. се обжалва Решение Nо 157 от 17.04.2013 година по гр.възз. д. Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян , постановено по чл. 247 ГПК.
С посоченото решение по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение Nо 289 от 20.07.2012 година по гр.възз. д. Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян на ЕГ Nо на въззиваемата страна- М. А..
С касационната жалба се поддържа , че решението следва да се обезсили или отмени, тъй като е неправилно.
С изложение към касационната жалба се поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да се произнася по молба за поправка на очевидна фактическа грешка ако към молбата не са приложени доказателства, свързани с исканата поправка, ако е подадена т.н. „напомнителна молба” за поправка на очевидната фактическа грешка , следва ли съдът , ако не се е произнесъл по по-рано подадената молба да даде на ответната страна срок за отговор на тази нова молба , с довод , че по тези въпроси липсва практика на ВКС и произнасянето по тях би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация М. А. чрез адв. Л. С. АК-С. , с който се поддържа , че поставените въпроси не отговарят на критериите по чл. 280 ал.1 ГПК- нито са от значение за точното прилагане на закона , нито за развитие на правото. Оспорват се основанията и мотивите на обжалването, като целящи последици извън рамката на закона.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира , че НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за допускане на касационното обжалване по нито една от подадените касационни жалби.
По касационната жалба на М. Д. А. [населено място], [община].
Настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато предвид на изведения правен въпрос относно съществува ли служебно задължение за съда , предвид разпоредбите на чл. 7 и чл. 145 ГПК да се констатира несъответствие на ЕГ Nо на страната , като задължителен реквизит на исковата молба ,когато по делото има документи, сочещи различие/ в случая/ на рождената дата, необходимо ли е в тази хипотези намесата на съда за отстраняване на това несъответствие доколкото същото може да се приеме за недостатък на исковата молба и какви са задълженията на въззивния съд, ако констатацията бъде направена във въззивната инстанция .Така поставеният въпрос не касае принципен правен проблем ,нито по някакъв начин касае предмета на производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка. Правните проблеми свързани с допускане на касационното обжалване на решение по чл. 247 ГПК не могат да третират въпроси, касаещи редовност на искова молба , нарушение на принципите на гражданския процес или други правни проблеми , свързани с обжалваното решение, но касаещи разгледания спор по същество. В тази аспект не може да се приеме , че решението на въззивния съд по чл. 247 ГПК , с което се отменя решение на първата инстанция , с което е допусната поправка на ЕГ Nо на ищцата относно датата на раждане , съставлява произнасяне в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Определение Nо 772 от 29. 12. 2011 година по гр.д. Nо 734/2011 год. на ВКС-IV г.о., касаещо индивидуализация на спорното право в петитума на иска , Решение Nо 556 от 10.01.2011 год. по гр.д. Nо 1019/2009 год. на ВКС-II г.о. визиращо правомощията на въззивната инстанция по отстраняване на процесуални пороци, допуснати при разглеждане на делото в първата инстанция , Решение Nо 172 от 23.02.2010 год. по гр.д. Nо 386/2009 год. на ВКС-III г.о., също касаещо правомощията на съда по отстраняване на недостатъци в обстоятелствената част на исковата молба.
По касационните жалби на Д. П. П. от [населено място], [община] .
След преценка на правните въпроси, изведени като такива по чл. 280 ал.1 ГПК и доводите за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на въззивниото решение , с което е потвърдено решението на първата инстанция по уважения облигационен иск по чл. 59 ЗЗД , въпросът за характера на вложените средства за придобиване на вещи по време на брака, е напълно неотниосим както към поставения въпрос, след като фактическите твърдения не са за придобиване на вещи , в режим на съпружеска имуществена общност , а касаят влагане на средства – извършени подобрения на личния имот на един от бившите съпрузи по време на брака , т.е. подобрения на чужд имот .Ето защо и самия предмет на доказване , изключва въпроса за придобиване на вещни права в режим на съпружеска имуществена общност , както и каквото и да е и противоречие с „ трайно установената практика” на ВКС по Решение Nо 203 от 02.06.2006 год. по гр.д. Nо 900/2005 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 127 от 28.03.2008 год. по гр.д. Nо 817 / 2005 год. на ВКС-I г.о.
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за допустимостта съдът да квалифицира заявения иск и го разгледа на основания, различно от това, посочено от страната по исковата и молба, тъй като именно в правомощието на съда е даде конкретната правна квалификация на иска, н а доколкото тя не съвпада с тази на страната , посочена в исковата молба , то правилната квалификация винаги зависи от конкретни фактически твърдения по исковата молба, които са различни по различните дела. Именно в този аспект цитираната съдебна практика на съдилищата , не може да бъде относима към общо изведения правен въпрос ,респ. не може да се констатира противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Въпросът за качеството на съпруга за извършени подобрения на имот , лична собственост на другия съпруг- владелец, държател или лице, извършило чужда работа без пълномощие с оглед на възможността да получи стойностен израз на вложени средства,не може да се приеме за правен проблем по който няма съдебна практика и налага произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона.Такава съдебна практика – по приложението на чл. 72 -74 ЗС и чл. 61 ЗЗД, съществува , тя е съобразена във обжалваното въззивно решение, поради което довода,че произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , не може да бъде възприет.
След преценка на доводите , изложени с касационната жалба срещу решението на въззивния съд по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решението на този съд и основанията по приложеното изложение, настоящата инстанция намира , че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне , след като въпросите следва ли съдът да се произнася по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, ако към молбата не са приложени доказателства, свързани с исканата поправка, ако е подадена т.н. „напомнителна молба” за поправка на очевидната фактическа грешка , следва ли съдът , ако не се е произнесъл по по-рано подадената молба да даде на ответната страна срок за отговор на тази нова молба , не са обуславящи за крайния правен резултат. За да се допусне поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, съдът констатира противоречие между изложените съображения в мотивите и диспозитива, а не преценява дали следва да жени нови доказателства или не. В тази насока довода за , че по тези въпроси липсва практика на ВКС и произнасянето по тях би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото не може да бъде възприето за основателно.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1596/04.04.2013 год. на М. Д. А. [населено място], [община] чрез адв. Л. С.- АК С. срещу въззивно Решение Nо 79 от 28. 02. 2013 год. по гр възз.д. Nо 27/ 2013 година на ОС – Смолян.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3623/30.08.2012 год. на Д. П. П. от [населено място], [община] , подадена чрез процесуалния представител адв.П. М. АК-С. срещу въззивно Решение Nо 289 от 20.07.2012 година по гр.възз.д Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян , с което е потвърдено решение на първата инстанция по чл. 59 ЗЗД и Д. П. е осъден да заплати на М. А. сумата 6999 лв. , стойността на извършени подобрения на имот , собственост на бившия и съпруг, в обем на 1/3 от установената обща стойност.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 2291/23.05.2013 год. на Д. П. П. от [населено място], [община] , заявена чрез процесуалния представител адв. П. М. АК-С. срещу Решение Nо 157 от 17.04.2013 година по гр.възз. д. Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян , постановено по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение Nо 289 от 20.07.2012 година по гр.възз. д. Nо 249/2012 год. на ОС-Смолян .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: