O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
[населено място] , 01.08.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тридесети и първи юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1804/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Виа План„ЕООД, „Амберг Инженеринг„АД и „Амберг Инженеринг Словакия„ЕООД, действащи съвместно , като обединение с наименование „Виа План – Амберг„ ДЗЗД, против определение № 12660/ 05.06.2018 г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 6962/2018 г., с което е спряно производството по подадена от дружествата молба, на основание чл.97 ал.1 пр. първо ЗЗД, за определяне на подходящо място, където да предадат за пазене изготвената, в изпълнение на договор от 29.07.2013 г., сключен между същите и „Национална компания Стратегически инфраструктурни проекти„ /НКСИП/, проектна документация. Твърди се недопустимост на постановения акт, тъй като, за да приложи разпоредбата на чл.536 ал.1 т.2 ГПК, съдът е съобразил недопустими доказателства, представени от недопустимо конституирана от първоинстанционния съд и призовавана противна страна, въпреки едностранния и несъстезателен характер на производството по молбата с правно основание чл.97 ал.1 ЗЗД, като охранително. Изложени са доводи, в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, които са неотносими, с тази им функция, предвид приложимия за частната жалба процесуален ред – чл. 274 ал.2 ГПК, но следва да бъдат съобразени като доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Така жалбоподателите считат, че предприетото от тях действие, на основание чл.97 ал.1 ЗЗД , не накърнява правната сфера на трети лица, вкл. на твърдения кредитор, а само би било от полза за разрешаване на правния спор помежду им .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, на основание чл.536 ал.3 пр.второ ГПК, съгласно процесуалния ред по който е постановен, съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Дружествата – жалбоподатели твърдят, че НКСИП , в качеството й на кредитор – възложител по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП – е в забава относно задължението си да приеме изпълнението им, като насрещна страна – изпълнител по договора № 37/29.07.2013 г. ,с предмет изготвяне на предварителен проект на автомагистрала „Струма – Лот 3 Благоевград – Сандански „. Поради това и на основание чл.97 ал.1 ЗЗД молят съда да определи подходящо място за предаване на документацията, изготвена от тях в изпълнение на договора. Софийски районен съд е оставил без уважение молбата / недопустимо развивайки производството като състезателно /, с оглед твърдения и доказателства, представени от Агенция „Пътна Инфраструктура„,в качеството на правоприемник на правата и задълженията на НКСИП, от които е приел за установено, че не възложителят, а изпълнителят по договора е в забава за изпълнение на задължението си , досежно изготвяне на Доклад за референтен проект , част „ Пътна , и Доклад за референтен проект, част „Тунели„, както и Окончателен доклад,поради което отказа на възложителя да приеме забавеното изпълнение не е неоправдан. Приел е, че сключеният договор е развален, с едностранно предизвестие на възложителя, на основание чл.87 ал.2 ЗЗД, поради безполезност на забавеното частично изпълнение.
Въззивният съд не се е произнесъл по съществото на подадената жалба срещу първоинстанционното определение. Въпреки, че изрично е споделил едностранния, несъстезателен характер на производството и недопустимото му провеждане като исково от първоинстанция съд, е анализирал представените от Агенция „Пътна инфраструктура„ доказателства, от които е заключил, че между молителите и Агенция „Пътна инфраструктура„, като изрично противопоставяща се на молбата, съществува спор, който предопределя спиране на производството , на основание чл.536 ал.1 т.2 ГПК и даване едномесечен срок на молителите, за предявяване на иск. Съдът не е конкретизирал предмета на конкретния иск, разрешението по който – със сила на пресъдено нещо – би бил от значение за постановяване на искания охранителен акт.
Несъстоятелен е довода на молителите, че се касае за недопустимо произнасяне, тъй като съобразяването на недопустимо събрани, с оглед превратно развитие на производството като исково, доказателства предпоставя съществено процесуално нарушение, а не отклонение от диспозитивното начало в процеса, доколкото съдът не е съобразявал молба , с различно правно основание от действително въведеното – по чл. 97 ал.1 пр. първо ЗЗД.
Частната жалба е основателна.
Спирането на охранителното производство по чл.536 ал.1 т.2 ГПК цели разрешаването на спора между молителя и третото лице да предопредели произнасянето по молбата за издаване на охранителния акт, съгласно ал.2 на същата разпоредба, т.е. съобразяването на правата на третото лице да е от естество да изключи или промени съдържанието на разрешимото в охранителното производство право на молителя. Такъв конекситет в настоящия случай няма. Молбата с правно основание чл.97 ал.1 пр.първо ЗЗД цели съдът да окаже на длъжника съдействие за изпълнение на задължението му спрямо кредитора, като единствено определи „подходящо място на изпълнението „. Актът на съда не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правоотношението между страните, нито изпълнението по указания от съда начин се зачита като точно във всяко отношение изпълнение. Несъобразяването с последиците на така извършеното изпълнение от кредитора, на противопоставими от него основания, предпоставя бъдещ гражданскоправен спор между страните, разрешим със сила на пресъдено нещо в спорно, състезателно производство. Не би могло този спор да се наведе като предпоставка за произнасяне по молбата по чл.97 ал.1 ЗЗД, тъй като произнасянето по последната цели единствено съдействие на страна по правоотношението да изпълни , без да обвързва окончателно и със сила на пресъдено нещо страните по това правоотношение с материално-правни последици от същото. Поради това визираната от въззивния съд обусловеност, по смисъла на чл.536 ал.1 т.2 ГПК, не съществува, а произнасянето му се явява в разрив със смисъла на въведената от законодателя защита на правата на „трети лица„ , засегнати от охранителния акт. НКСИП, респ. правоприемника й не са „трето лице„, тъй като това качество изключва наличието на правоотношение с молителя, предопределящо както за правата на последния по издаване на охранителния акт, така и на противопоставимите, съгласно чл.536 ал.1 т.2 ГПК, права на „третото лице”. По смисъла на чл.536 ал.1 т.2 ГПК противопоставимите права следва да изхождат от различни правни основания, респ. юридически факти за всяка от страните – молител и „трето лице„. Отделно от това,НКСИП, респ. Агенция „Пътна инфраструктура„ по никакъв начин не се явява засегната от така осъществимо по определен от съда начин – единствено като „подходящо място” – изпълнение, предвид преждеизложеното : произнасянето на съда по уважаване на молбата не обвързва страните по правоотношението, с квалификация на изпълнение задължението на длъжника като точно във всяко отношение.На общо основание същото би могло да бъде оспорвано като забавено, а предвид последното – безполезно, каквато очевидно е тезата на кредитора. По начало е неясно, какъв иск съдът е възложил за предявяване на длъжника – молител. Правен интерес същият има от претендиране на възнаграждение за изпълненото. Иск за съществуване на договорно правоотношение между страните или за наличие на забава на кредитора би бил недопустим, като такъв без правен интерес / първия / или за факт, чието установяване по исков път не е изрично предвидено от закона / за втория /. Искът за присъждане на възнаграждение за изпълненото, обаче, би разрешил окончателно съществуващия между страните гражданскоправен спор и обезсмислил напълно произнасяне по молбата по чл.97 ал.1 ЗЗД. По начало, смисълът на предвиденото в чл.536 ал.1 т.2 вр. с ал.2 ГПК спиране на охранителното производство е да се съвместят правата на молителя и третите лица, предвид правните последици на охранителния акт за в бъдеще. С уважаване на молбата по чл.97 ал.1 пр.първо ЗЗД не се регулират за в бъдеще последици по отношение материалноправната сфера както на молителя – длъжник, така и на кредитора му. Осъществява се един елемент от фактическия състав, въз основа на който би възникнала отговорност на възложителя,в случай че същият не разполага с основания за изключването й, въз основа на обстоятелства, опровергаващи изпълнението, вкл. по осъществения със съдействието на съда начин, като точно.
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 12660/ 05.06.2018 г. по гр.д.№ 6962 / 2018 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводствените действия , по разглеждане на частната жалба на „ Виа План „ЕООД, „Амберг Инженеринг„АД и „Амберг Инженеринг Словакия „ ЕООД, действащи съвместно като обединение с наименование „ Виа План – Амберг „ ДЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: