Определение №376 от 13.10.2017 по ч.пр. дело №3774/3774 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376

Гр.С., 13.10. 2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.3774 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.303/16.06.17 по г.д.№.1929/17 на Върховния касационен съд, ІV ГО, жалба вх.№.646/16.02.17 на [фирма] срещу определение от 2.02.17 по ч.г.д.№.9/17 на Окръжен съд Монтана е оставена без разглеждане като процесуално недопустима–подадена от лице, което упражнява чужди права.
Ответните страни не вземат становище.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С частната жалба, която е оставена без разглеждане от ВКС, жалбоподателят [фирма] (ответник в първоинстанционното производство) атакува определение от 2.02.17 на Окръжен съд Монтана – с което е потвърдено разпореждане на Районен съд Монтана за връщане на подадена от [община] (трето лице помагач по делото) въззивна жалба (срещу първоинстанционно осъдително решение по предявен срещу [фирма] иск) поради неотстраняване на нередовност (невнасяне на дължима държавна такса).
Определението от 2.02.17 е постановено по процесуално правоотношение, възникнало по повод подадена от третото лице помагач [община] въззивна жалба. В рамките на същото на подалата жалбата страна са дадени указания за отстраняване на нередовност и впоследствие, предвид неизпълнението им, е постановено разпореждане за връщане на жалбата. Поради това именно страната, подател на частната жалба – чието право на обжалване е засегнато от връщането й, е единствено процесуално легитимирана да атакува разпореждането за връщане. Ответникът по делото [фирма] не би могъл да упражнява нейните права, не участва във възникналото с нея правоотношение по повод жалбата й и подадената от него частна жалба срещу разпореждането за връщането й е недопустима. При несъгласие с постановеното първоинстанционно решение [фирма] като ответник по иска е разполагало със самостоятелни права да го атакува – и по този начин да отнесе спора до въззивна инстанция за евентуалното му пререшаване.

С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №.303/16.06.17 по г.д.№.1929/17 на Върховния касационен съд, ІV ГО.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top