ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. София, 22.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 2046 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9302/30.03.2017 г. на Б. Б. Б. против определение № 888/23.03.2013 г., постановено по търг.д. № 1786/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което в производството по чл. 423 ГПК е оставено без уважение искането на страната да се приеме възражение срещу заповед за изпълнение № 1386/13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 2729/2015 г. на Районен съд – Варна. С последното Окръжен съд – Варна е оставил без разглеждане частната жалба по чл. 419 ГПК против разпореждане № 10887/13.03.2015 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде прието възражението на страната против заповедта за изпълнение.
Ответникът по жалбата – [фирма], в писмен отговор поддържа доводи за недопустимост на жалбата на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, доколкото производството по делото е образувано по търговски спор с цена на исковата претенция под 20 000 лв.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд, в производството по чл. 423 ГПК, е отказал да приеме възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение, като е оставил без разглеждане и частната жалба с правно основание чл. 419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, съединена за разглеждане, при положителен изход на правния спор по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която въззивният съд е отказал да приеме възражението на длъжника по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
Определенията по чл. 423 ГПК на окръжните съдилища, с които възражението се приема за разглеждане или молбата се оставя без уважение, не подлежат на последващ инстанционен контрол /в този смисъл са и разясненията дадени с т. 15 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС/. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените от закона случаи. В това производство въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл. 415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл. 423 ГПК е и сходния му характер с производството по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което е едноинстанционно.
Постановеното определение на въззивния съд не е преграждащо развитието на делото /в заповедното производство/, нито обжалваемостта е предвидена в закона. Извършваната проверка е за охрана правата на длъжника, лишен от възможността да оспори вземането, поради което съдебният акт не дава разрешение по същество на заповедното производство. Следователно обжалваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред ВКС – чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закон. Актът, с който въззивният съд приема или не възражението не е и определение по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия на извънинстанционното производство.
Нещо повече – определението, с което въззивният съд се произнася по същество на депозирано възражение по чл. 423 ГПК, представлява определение, което се постановява в заповедното производство, наред с останалите актове постановени в това производство – по чл. 410 ГПК, чл. 413, ал. 1 ГПК, чл. 415, ал. 2 ГПК, чл. 416 ГПК във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК, чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС заповедното производство е по същество двуинстанционно, поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/.
Частната жалба срещу въззивното определение в останалата му част е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК, когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Следователно допустимостта на подадената частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК е обусловена от приемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. В конкретния случай съдът е оставил без уважение подаденото възражение, което от своя страна води до недопустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК и правилно същата е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Ето защо постановеното от него определение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 9302/30.03.2017 г. на Б. Б. Б. против определение № 888/23.03.2013 г., постановено по търг.д. № 1786/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта с която в производството по чл. 423 ГПК, е оставено без уважение искането за приемане на възражение срещу заповед за изпълнение № 1386/13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 2729/2015 г. на Районен съд – Варна
ПОТВЪРЖДАВА определение № 888/23.03.2013 г., постановено по търг.д. № 1786/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 56491/28.10.2016 г. по чл. 419 ГПК, подадена от Б. Б. Б. против разпореждане № 10887/13.03.2015 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.