О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 729 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Г” ООД, гр. Б. против въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 37 от 07.05.2009 год., по т.д. № 73/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд № 318 от 06.02.2009 год., по т.д. 551/ 2007 год. и е осъден касатора да заплати на С. Р. Х. от гр. К., У. Великобритания сумата 19 914 евро, представляваща платена част от продажната цена по предварителен договор за покупко- продажба на вещни права и договор за строителство от 12.10.2006 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска -08.11.2007 год. до окончателното и изплащане и 3541 лв. разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано км касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправните въпроси, свързани с неизправната страна по процесния предварителен договор за покупко – продажба на вещни права и на строителство от 12.10.2006 год. и за принадлежността на правото да бъде развален същия, съответно на правото на неустойка, заявено чрез възражение за прихващане е в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която са цитираните и приложени по делото решения:№ 1465/2002 год., по гр.д. № 1076/2002 год.; № 893/2008 год., по гр.д. № 1524/2007 год.; № 669/2008 год., по т.д. № 273/2008 год.; № 15/59 год., по гр.д. № 135/57 год. на ОСГК на ВС и решение № 166/2003 год. по гр.д. № 687/2002 год. на ВКС.
Противоречие в практиката по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е съзрял и в процесуалноправния въпрос, обусловил решаващите изводи на БАпС – за възможността чрез гласни доказателства, поискани за първи път във въззивното производство да бъде установяван уговореният и възприет за обичаен между съконтрахентите начина на взаимното им уведомяване, предвид дадените с т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2000 год. задължителни за съдилищата в страната, разяснения в тази насока.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените от касатора касационни основания в срока и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД, поради което е изградил правен извод, че на връщане, поради отпадане основанието за тяхната престация подлежат дадените от ищеца суми по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и строителство, сключен в писмена форма между страните на 12.10.2006 година и развален по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Изложени са съображения, че доколкото правото да развали сключения договор принадлежи на изправната страна, то ищецът, който точно е изпълнил задължението си за заплащане на договорената покупна цена е могъл успешно да преустанови съществуване на договорната обвързаност между страните по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, поради безспорното пълно договорно неизпълнение от страна на ответника, в полза на когото при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.127, ал.1 ГПК доказателствена тежест, не е установено насрещно вземане, с което, чрез направеното в хода на делото възражение за прихващане, да погаси задължението си спрямо купувача по разваления предварителен договор.
При обосноваване на правния извод за основателност на предявения иск, основан на чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД решаващият съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, като е счел, че при възникналото по силата на процесния предварителен договор в тежест на ответното ТД задължение за своевременно уведомяване на купувача относно изпълнената на обекта конкретна СМР – изливане на плоча, от което е обвързано задължението на купувача за плащане поредната вноска от покупната цена на имота, определена само по размер, но не и падеж, направените разходи за куриерски услуги са за сметка на продавача- строител, поради което със стойността им като вземане, последният не би могъл успешно да извърши исканото съдебно прихващане.
Същевременно, според съдържащите се в съобразителната част на обжалваното решение съждения на въззивния съд, щом ищецът е изправна страна по договора, то отсъства основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда в съответствие с уговорената неустоечна клауза, поради което в полза на ответното ТД не е доказано и наличието на насрещно вземане за неустойка.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд, се налага извод, че поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които всъщност се свеждат до: принадлежността на потестативното право на разваляне на сключения предварителен договор, за правото на обезвреда при развален двустранен договор, вкл. на неустойка и обвързаността му с изправността на страната и за процесуалната възможност с дължимата от длъжника неустойка да се извърши съдебно прихващане, при въведено от кредитора възражение за прихващане, като обусловили крайния правен резултат по делото се явяват значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
По отношение на същите, обаче, не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната за съдилищата в страната практика на ВКС – т.6 на ТР на ОСГК № 1/2001 год., нито съществува противоречива съдебна практика.
Обстоятелството, че съгласно приетото в т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год. ограничение за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, извън изискването на чл.205, ал.1, изр.1 ГПК, не е въведено, не означава, че решаващият съд във въззивното производство, като съд по същество на спора е лишен от предоставеното му от закона процесуално правомощие, свързано с осъществяваната от него правораздавателна дейност да прецени не само допустимостта на исканите от страната нови доказателства, но и необходимостта от същите, с оглед относимостта им към конкретното обстоятелство за което са поискани. Следователно, като е отказал допускане на исканите свидетели, излагайки съображения, че същите се сочат за обстоятелства, за които по делото са събрани достатъчно за изясняването им доказателства, въззивният съд не е дал различно спрямо задължителните указания на ВКС, съдържащи се в т.6 на ТР на ОСГК №1/2001 год., разрешение на процесуалноправния въпрос за допустимите във въззивното производство доказателства / гласни или писмени/ .
Що се касае до обосноваността на направената преценка за отсъствие на необходимост от исканите от страната доказателства, то тя е свързан с правилността на съдебния акт, поради което, като ирелевантна за допускане на касационното обжалване, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Останалите цитирани съдебни актове на отделни състави на ВКС и на ОСГК на ВС, при действието на ЗУС, наистина са относими към въпроса за принадлежността на потестативното право на разваляне на договора и предпоставките за неговото успешно упражняване, но даденото в тях разрешение, според което правото на разваляне на договора може да се упражни само от изправната срещу неизправната страна и то при виновно неизпълнение на последната и затова изправността се явява предпоставка за упражняване на правото на разваляне на договора / р-ние № 1465/2002 год., по гр.д. № 1076/2002 год. на ВКС/ не в противоречие с изразеното в обжалваното решение становище във вр. с приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Що се касае до необходимостта от изрично предупреждение и даване на подходящ срок за изпълнение, в съответствие с разпореденото от чл.87, ал.1, пр.ІІ ЗЗД, въпроси- обсъдени в р-ние № 893/ 2008 год., по гр.д. № 1524/2007 год. и р-ние № 15 /59 год., по гр.д. № 135/57 год. на ОСГК на ВС, то в разглеждания случай същите нямат обуславящо значение за изхода от настоящия правен спор, доколкото безспорно е било по делото, че продавачът по предварителния договор- ответник по делото отдавна се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на същия, чрез извършена по надлежния ред сделка с трето лице.
Или в заключение следва да се посочи, че разликата в крайните резултати по приложените съдебни решения, във вр. с приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД, произтича не от различното тълкуване на закона и приложимите процесуални правила, а от съществуващите различни факти, обстоятелства и ангажирани във вр. с тях доказателства по отделните дела.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 37 от 07. 05. 2009 год., по т.д. № 73/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: