О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр.София, 13.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №381 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. П. от гр. С., срещу определението от 30.12.2008г. по ч.гр.д. №1553/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.09.2008г. по гр.д. №1228/2008г. на Старозагорски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. П. по чл.83, ал.2 от ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивния съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. П. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса, с оглед непопълнената декларация за имущественото състояние.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от ГПК. Сочи решение на ВАС, каквато съдебна практика не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, тъй като не се касае до практика на ВКС и гражданските съдилища. Позоваването на определение на Великотърноски апелативен съд за наличие на противоречива практика на съдилищата при определяне на имущественото състояние на лицата, е неоснователно, тъй като по приложеното решение е била представена декларация, а в разглеждания случай не е попълнена декларация за имущественото състояние. В изложението на основанията за касационно обжалване се сочи, че въззивният съд е решил въпроса за доказването, че ищецът няма достатъчно средства да заплати таксата и разноските по делото, в противоречие с практиката на ВКС, но не посочва задължителна или каузална практика на ВКС, на която счита, че въззивното определение противоречи. Няма основание за допускане на касационно обжалване на определението и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, в която ясно е установено, че имущественото състояние се удостоверява с декларация.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 30.12.2008г. по ч.гр.д. №1553/2008г. на Старозагорски окръжен съд, по частна касационна жалба на Г. П. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: