О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 17.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 432/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. М. от гр. Х. чрез процесуалния си представител адв. М срещу решение №496/23.10.2008 год., постановено по гр.д. №546/2008 год. на Пловдивския апелативен съд .
С обжалваното решение въззивната инстанция е оставила в сила решение №12/27.03.2008 год., постановено по гр.д. №160/2007 год. на Хасковския окръжен съд, с което П. П. М. е осъден да заплати на М. И. П. и П. Т. П. на осн. чл.57,ал.2,изр.1 ЗЗД сумата в размер на 48 900 лв., представляваща действителната стойност на отчуждения от ответника апартамент , който е следвало да върне на ищците след обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за неговата покупко- продажба за окончателен , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска -29.10.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на закона и е необосновано – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1. В съответствие с изискването на чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните материално правни въпроси : 1. при прилагане нормата на чл. 57,ал.2 ЗЗД съотносимо ли е понятието „недобросъвестност” или то важи само в договорните отношения между страните; 2. от кой момент се счита, че лицето , дължащо връщане на вещта , е узнало, че я държи без правно основание по смисъла на чл.57,ал.2, пр.1 ЗЗД, когато вещта е отчуждена, съгласно чл. 57,ал.2, пр.1 ЗЗД и 3. към кой момент следва да се определи действителната й цена – към момента на отчуждаването, към момента на изискуемостта на равностойността или към момента на предявяване на иска. Касаторът счита, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата като обосновава тезата си с представените към касационната жалба решения на АС и ВКС.
Ответникът по касация М. И. П. и П. Т. П. от гр. Х., чрез адв. М оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Изразяват становище, че представените по делото решения не установяват противоречива практика по отношение на формулираните в изложението материално правни въпроси .
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като решението за обявяване на сключения между страните предварителния договор за окончателен е обезсилено , отпадат с обратна сила последиците от обявяване на договора за окончателен и всяка от страните следва да върне на другата полученото с оглед на отпадналото основание . Продавачите дължат връщане на получената цена на купувача, а купувачът – ответник по делото, дължи връщане на ищците на получения апартамент. Доколкото ответникът касатор вместо да върне вещта е отчуждил същата, като това е извършено след като е узнал, че я държи без основание , е осъдил същия да заплати на ищците действителната и стойност. Тази стойност е определена към 16.11.2006 год., когато решението за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, е влязло в сила. За да определи този момент като релевантен за определяне действителната стойност на апартамента, съдът е приел, че към него е бил налице фактическия състав на чл.57,ал. ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Представените по делото решения на АС и ВКС не обосновават твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Представените решения на Апелативните съдилища не представляват „практика „ по смисъла на процесуалния закон, доколкото липсва отбелязване, че са влезли в сила. Представените решения на ВКС са постановени при друга фактическа обстановка.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №496/23.10.2008 год., постановено по гр.д. 546 /2008 год. на Апелативен съд гр. П. по касационната жалба на П. П. М. от гр. Х. чрез адв. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: