O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5465 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 47004/ 18.04.2013 год. на [фирма] С. , заявена чрез адв. И. Б.- САК срещу въззивно Решение Nо 1684 от 07. 03. 2013 год. по гр възз.д. Nо 8350/ 2012 година на Софийския градски съд – IV а .
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и е постановил ново решение , с което, на основание чл. 109 ЗС е осъдил Е. е. с.”ООД. С. да премахне рампа и козирка тераса, построени в УПИ V-7 от кв. 402 по плана на [населено място] , м.”Ц.”.
За да уважи заявения иск, съдът е приел, че ищцовата страна е доказала , че е собственик на процесния недвижим имот , че ответното дружество е изградило рамка и козирка , които обекти неправомерно препятстват упражняване правото на собственост в пълен обем от стана на дружеството собственик- [фирма].
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата относно факта налице ли е навлизане в чуждия имот и това създава ли пречки за пълноценното му ползване , за времето на осъщественото строителство, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК с довод , че по правните въпроси: достатъчен ли е сам по себе си факта, че ако се приеме , че постройките са незаконни , то само на това основание следва да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, за значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на § 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка на доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този, обективиран по Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр.д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив , Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/ 2009 год. на ВКС-II г.о. / по чл. 290 ГПК / и и Решение Nо 712 от 06.10.2009 год. по гр.д. Nо 2170/ 2008 год. на ВКС-IV г.о. по чл. 218а б.”а” ГПК / отм./
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация , с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, съдебното решение е постановено по гражданко дело с цена на иска над 5000 лв. и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи и като прецени , че с Решение Nо 837 от 17.12.2010 г. по гр.д. Nо 601/2010 год. на АС- Пловдив се приема , че искът по чл. 109 ЗС е иск за правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното си право/ владени, ползване разпореждане/ и може да бъде насочен срещу всяко лице което с неоснователно свое действие създава пречка за упражняване на това право, с Решение Nо 33 от 06.04.2010 год. по гр. д. Nо 27/ 2009 год. на ВКС-II г.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК , с което се приема , че според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик, без единствено фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, да предполага уважаване на иска , а следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца , т.е. застъпени са тези които се различават коренно от тази, възприета от въззивния съд относно предмета на доказване по иска по чл. 109 ЗС, настоящият състав намира , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащането и на пропорционална ДТ, която в настоящия случай е равна на тази за въззивното обжалване – а именно в размер на сумата 213 лв. / двеста и тринадесет лева/. Сумата следва да се внесе по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора, като при невнасянето и в срок производството ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 47004 / 18.04.2013 год. на [фирма] С., заявена чрез адв. И. Б.- САК срещу въззивно Решение Nо 1684 от 07. 03. 2013 год. по гр възз.д. Nо 8350/ 2012 година на Софийския градски съд – IV а .
УКАЗВА на касатора [фирма] С. задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ в размер на 213 лв. / двеста и тринадесет лева/, в седмичен срок от съобщението.При неизпълнение делото ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………… 2014 год., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК. На касатора и процесуалния му представител да се съобщят дадените указания за внасяне на ДТ, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :