4
определение по гр.д.№ 2655 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2655 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. срещу решение № 39 от 03.04.2017 г. по в.гр.д.№ 28 от 2017 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 588 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 1292 от 2015 г. на Силистренския районен съд в две негови части: 1. В частта за извършване на делба на три сгради /жилищна сграда с идентификатор 66425.501.544.1, селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.544.2 с площ от 12 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.544.3/, изградени в държавно дворно място с площ от 159 кв.м., представляващо имот с идентификатор 66425.501.544 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място, чрез разпределение на сградите по реда на чл.353 ГПК и 2. В частта за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата 140 лв.- полезни разноски за съсобствената жилищна сграда и сумата 3 150 лв.- подобрения в съсобствения имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на посочена от касаторката задължителна съдебна практика /т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. по посочения от касаторката и доуточнен от съда въпрос: В кои случаи тегленето на жребий е много неудобно, поради което делбата следва да се извърши чрез разпределение на делбените имоти ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивната инстанция, без да укаже ново разпределение на доказателствената тежест на страните, да допусне промяна в първоначалната правна квалификация на спора, без да накърни процесуалните права на страните съгласно чл.6, ал.2 ГПК ?
2. Допустимо ли е въззивната инстанция да допусне промяна в първоначалната правна квалификация на спора и да постанови нова правна квалификация на спорното право, без да отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение ?
3. Погрешната правна квалификация на спора от първата съдебна инстанция обуславя ли недопустимост на така постановеното решение ?
4. Погрешната правна квалификация на спора от първата инстанция предпоставя ли неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон ?
5. Съобразен ли е потвърдителния диспозитив на съдебното решение с наличните в кориците на делото доказателства за конкретния вид разноски, довели до увеличаване на имуществото ?
6. Възможно ли е със свидетелските показания на само един свидетел, без други налични доказателства, да се установят извършени в общия имот подобрения ?
7. Възможно ли е размерът на сумите по извършените подобрения да се установява само по експертиза, без налични доказателства от кого и кога са извършени тези подобрения ?
В писмен отговор от 22.06.2017 г. ответницата по жалбата Р. Н. Г. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд по извършване на делбата да не бъде допускано, касационната жалба срещу решението в частта за присъдените полезни разноски и подобрения да бъде оставена без разглеждане като недопустима и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното:
1. По касационната жалба срещу въззивното решение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата 140 лв.- полезни разноски и сумата 3 150 лв.- подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда: Касае се за въззивно решение по обективно съединени с иска за делба искове с цена под 5 000 лв. Поради това съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция, преди изменението с ДВ бр.86 от 2017 г., сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК/ решението на Силистренския окръжен съд в тази част не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
2. По касационната жалба срещу въззивното решение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционното решение за извършване на делбата на трите сгради чрез разпределението им по реда на чл.353 ГПК: За да приеме, че делбата на тези сгради следва да бъде извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК, въззивният съд е приел, че в случая тегленето на жребий е много неудобно, тъй като ползването на жилищната сграда е било разпределено между страните от дълги години и съсобственицата Р. Г. е направила значителни подобрения в ползваната от нея част от сградата, водещи до видима разлика в състоянието на къщата между тази част и неремонтираната такава.
Така постановеното въззивно решение не противоречи на приетото в т.5, буква „в“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., според което тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти /респ. на отделни части от поделяемия съсобствен имот/ и всеки е направил във владяната от него част значителни подобрения /като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства/ и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. По настоящото дело е било прието за установено, че във владяната от нея част от съсобствената сграда съделителката Р. Г. е направила значителни подобрения: ремонт на покрива и комините върху ползваната част от къщата, изолация на стените и тавана на някои от помещенията, боядисване на част от фасадата на сградата, изграждане на нова баня- тоалетна. Възможността при теглене на жребий тази ремонтирана част от сградата да се падне в дял на другата съделителка И. Р. би породила значителни имуществени спорове между съделителите, поради което в съответствие с приетото в ППВС № 7 от 28.11.1973 г. извършването на делбата чрез теглене на жребий се явява много неудобно.
Поради това не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта за извършване на делбата чрез разпределение по чл.353 ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта за извършване на делбата поради следното: Почти всички посочени от касаторката въпроси, по които според нея произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /с изключение на шестия въпрос/, са неотносими към решение в частта му за извършване на делбата, а касаят решението в частта по иска за полезните разноски и подобренията, което както бе изложено и по-горе, не подлежи на касационно обжалване. Само шестият поставен въпрос /възможно ли е със свидетелските показания на само един свидетел, без други налични доказателства, да се установят извършени в общия имот подобрения/ касае решението в частта му по извършване на делбата, доколкото съдът е счел, че тегленето на жребий като способ за извършване на делбата в случая е много неудобно, защото в жилищната сграда една от съделителките е извършила значителни подобрения. Този въпрос обаче не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като съдът не е основал извода си за извършени в имота подобрения на показанията на само един свидетел. Напротив, основал е извода си за разпределение на ползването на съсобствената жилищна сграда между съделителите /за ползване на частта от сградата от към [улица]само от съделителката Р. Г./ преди всичко на признанието на самата ответница И. Р., съдържащо се в отговора й на исковата молба по чл.346 ГПК /лист 68 от делото на РС/, а извода си за извършени значителни подобрения в ползваната от Р. Г. част от сградата е основал както на показанията на разпитаните по делото двама свидетели / И. Х. и Г. С./, така и на заключението на вещото лице.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд в частта му за извършване на делбата на сградите чрез разпределението им по реда на чл.353 ГПК не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Р. Р. срещу решение № 39 от 03.04.2017 г. по в.гр.д.№ 28 от 2017 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 588 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 1292 от 2015 г. на Силистренския районен съд за осъждане на съделителката И. Р. Р. да заплати на Р. Н. Г. сумата 140 лв.- полезни разноски и сумата 3 150 лв.- подобрения в допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор 66425.501.544.1, изградени в държавно дворно място с площ от 159 кв.м., представляващо имот с идентификатор 66425.501.544 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 03.04.2017 г. по в.гр.д.№ 28 от 2017 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 588 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 1292 от 2015 г. на Силистренския районен съд за извършване на съдебна делба на три сгради /жилищна сграда с идентификатор 66425.501.544.1, селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.544.2 с площ от 12 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.544.3, изградени в държавно дворно място с площ от 159 кв.м., представляващо имот с идентификатор 66425.501.544 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място/, чрез разпределение на сградите по реда на чл.353 ГПК.
ОСЪЖДА И. Р. Р. от [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.А. Б. да заплати на Р. Н. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 6, чрез адв.Д. К. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението в частта му за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.