4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 38
С., 05.11. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:Николай Урумов
Членове:Жанета Петрова
Маргарита Соколова
Емил Томов
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 32/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал. 9 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по повдигнат от Софийския градски съд с определение от 20.07.2012 г. по гр. д. № 8702/2011 г. спор за подсъдност с Административния съд С. – град.
Спорът касае предявения пред Административния съд С. – град иск на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] срещу М., по който е било образувано адм. д. № 1394/2011 г.
С определение № 1935 от 09.05.2011 г. Административният съд С. – град прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Впоследствие са постановени прекратително определение от 02.06.2011 г. по гр. д. № 20278/2011 г. на Софийския районен съд, определение от 06.07.2011 г. по гр. д. № 8702/2011 г. на Софийския градски съд за разделяне на производството в частта по иска, предявен от [фирма], прекратително определение от 22.02.2012 г. по същото дело и последвала отмяна с определение № 1367 от 21.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1174/2012 г. на Софийския апелативен съд с връщане на делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 17.06.2003 г. постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 4319/2002 г. по описа на съдебно-изпълнителната служба, ІІІ-то отделение, 3-ти участък /с присъединено към него изп. д. № 4320/2002 г./, ищецът [фирма] придобил собствен на длъжника [фирма] недвижим имот за сумата 422 600 лева, а с н. а. № 112/2006 г. го продал на [фирма]. Впоследствие постановлението за възлагане било отменено с окончателно решение по гр. д. № 3591/2005 г. на Софийския градски съд, според което съдебният изпълнител при осъществяване на своите правомощия е нарушил разпоредбата на чл. 374, изр. 2 ГПК /отм./ и не е изпълнил задължението си да изиска сведение за тежести върху имота. В производство по принудително събиране на публични задължения на предишния собственик [фирма] имотът бил изнесен на търг и възложен на [фирма], който с договор за цесия от 05.11.2007 г. закупил от ищеца вземането в размер на 422 600 лева, представляващо платената от [фирма] цена за придобиване на имота при първата продан, което вземане ищецът има към [фирма].
Ищецът твърди, че вследствие на незаконни действия и бездействия на държавния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело претърпял вреди в размер на 422 600 лева, от които му били върнати 657 лева и обедняването му е в размер на 421 943 лева.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа делото по предявения иск е Софийският градски съд, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност, по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според ал. 2 на същата разпоредба исковете в тези случаи се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, която предвижда, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитните органи, в изчерпателно изброени в т.т. 1-7 хипотези. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.
Основният спорен въпрос в разглеждания случай, определящ и подсъдността на предявения иск, е за статута на държавните съдебни изпълнители и за характера на дейността им, а оттук – и за приложимия закон при търсене на обезщетение за вреди, причинени от техни незаконни действия и бездействия.
Този въпрос е разглеждан многократно в производства по повдигнати спорове за подсъдност, като е прието, че се касае за специфична процесуална дейност, която не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, макар в най-общ смисъл да има характер на администриране, насочено към принудителното удовлетворяване на доказани притезания. То действа като защита на носителя на неудовлетвореното право и санкция спрямо неизправния длъжник. В тези случаи съдебните изпълнители, макар да не са част от съдебната власт, възложена от Конституцията на Република България на нарочни държавни органи, осъществяващи правосъдна дейност, изпълняват функциите на правозащитен орган – трето незаинтересовано лице между и над срещупоставените страни по изпълнителното дело, което, като изхожда само от закона /независимост на защитния орган/, дава дължимата защита на накърненото право /в този смисъл е разрешението, дадено с определение № 21 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 14/2010 г. на петчленен състав, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК вр. чл. 63, ал. 8 ЗСВ /предходна редакция/.
Това, че с оглед своя специфичен статут държавните съдебни изпълнители не могат да бъдат причислени към нито една от двете категории органи – административни по чл. 1 ЗОДОВ, и правозащитни по чл. 2 ЗОДОВ, е прието и в определение № 22 от 05.02.2008 г. по адм. д. № 167/2007 г. на петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК.
С оглед така изяснената специфика на статута и дейността на държавните съдебни изпълнители, и предвид обстоятелството, че те осъществяват служебните си задължения при спазване разпоредбите на изпълнителното производство както по Гражданския процесуален кодекс, така и по Административнопроцесуалния кодекс, съдебната практика приема, че критерият, определящ отговора на поставения въпрос, е актът, подлежащ на изпълнение, при което се твърди да са причинени претендираните от ищеца вреди.
В случая, пред който страните са изправени, изпълнителното производство е проведено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и претенцията за обезщетение намира своето основание в чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което подлежи на разглеждане от общите съдилища, а не от административния съд по реда на ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК.
В обобщение и с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по иска на [фирма] [населено място], [улица], ет. 3, срещу М., е Софийският градски съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.