О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 26.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4220 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Д. Б., чрез пълномощника му адвокат В, против решение № 863 от 4.06.2008 г., постановено по гр.д. № 424 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 1.11.2007 г. по гр.д. № 230/2006 г. на Районен съд-Първомай и е постановено друго за допускане на съдебна делба, като правата в съсобствеността от ? ид.ч. на коляното на Д. Г. Б. са разпределени между Г. Д. Б. и С. Д. Т.
При разрешаване на спора въззивният съд е приел, че оставеното в полза на касатора универсално завещание не произвежда действие по отношение на процесните имоти, възстановени по реда на чл.4, ал.2 от ЗВСВГЗГФ съгласно нормата на чл.90а от ЗН, тъй като съставянето на завещанието е станало след одържавяването на имотите и смъртта на завещателя е настъпила преди възстановяването на собствеността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивният съд не противоречат на разрешението, дадено в решение № 422 от 20.10.1998 г. по гр.д. № 252/98 г. на ВКС, 5-членен състав. Последното касае неприложимост на чл.90а от ЗН в случаите, когато наследството е открито след възстановяване на правото на собственост, макар завещанието да е съставено в момент, когато имуществото е било одържавено, докато в настоящия случай завещателят е бил починал към момента на възстановяване правото на собственост върху процесните залесени горски територии, т.е. липсва идентичност на фактите, релевантни към приложението на правната норма, а следователно не е налице и противоречие с практиката в посоченото решение на ВКС.
Липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, приложимо когато даден правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, т.е. когато се достига до различен изход на гражданскоправни спорове, въпреки идентичността на релевантните факти. Касаторът не е представил, нито се е позовал на решения, постановени по общия исков ред, касаещи противоречило прилагане на нормата на чл.90а от ЗН. Приложеното решение на ВАС не удостоверява противоречива практика, доколкото се касае до акт, постановен в административно производство, развиващо се между административния орган и засегнатите от административен акт лица, а не до съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо гражданско правен спор.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като липсва практика по приложението на чл.90а от ЗН за горски земи, собствеността върху които се възстановява по реда на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ, поради което изричното произнасяне на ВКС дали в този случай са приложими мотивите към Решение на Конституционния съд № 4 от 27.02.1996 г. по конституционно дело № 32/95 г. би довело до точното и ясно прилагане на закона и развитие на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор, основан на новоприети правни норми или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая това основание не е налице, тъй като нормата на чл.90а не е нито непълна, нито неясна и по приложението й е налице повтарящо се тълкувателно разрешение в редица решения на ВКС – нормата намира приложение във всички случаи на одържавено имущество /каквото се явяват и горите, собствеността върху които се възстановява по реда на чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ/, когато е налице завещание, съставено след одържавяването на имотите и наследството е открито преди възстановяване на собствеността. От приложното й поле са изключени само земеделски земи, възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, след публикуване в ДВ бр.21/96 г. на решение № 4 от 27.02.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 32/95 г. Мотивите на конституционното решение – че собствеността върху земеделските земи никога не е губена в цялост и със закона тя се възстановява в пълноценния си вид, а не се придобива отново – не дават основание за прилагане по аналогия към имущества, които са били одържавени, т.е. собствеността е преминала в патримониума на държавата и по силата на реституционните закони, какъвто е и ЗВСГЗГФ се придобива отново от бившите собственици или техните наследници.
В обобщение не са налице предпоставките по никоя от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 863 от 4.06.2008 г., постановено по гр.д. № 424 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: