О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 28.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5035 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. В. Х., чрез пълномощника й адвокат А, против решение № 734 от 27.06.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Варненския районен съд от 19.01.2005 г. по гр.д. № 1353/1996 г. за отхвърляне на искането на Й. В. Х. за обезсилване на решението от 26.04.2001 г. по същото дело на основание чл.297, ал.2 от ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Р. счита, че не са налице предпоставките по чл.280 от ГПК.
Спорът по делото е бил погасил ли е ответникът задължението си за заплащане на остатъка от цената /75 лв./, чрез направеното прихващане със сумата, заплатена за данъци и такса смет за имота за период, предхождащ влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Решаващите мотиви на съда са, че независимо, че до 2002 г. имотът не е бил деклариран на името на ищцата, то в отношенията между страните същата се счита за собственик на имота /прехвърлянето на трети лица е извършено след вписването на исковата молба/, а следователно нейно е било задължението да заплаща данъците и таксите. Погасявайки това задължение С. Р. се е обеднил за сметка на Й. Х. , поради което за него съществува вземане спрямо нея, като изявлението му за прихващане е породило правно действие на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД от момента на влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Касаторката счита, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос относно понятието „насрещни задължения” и „прихващане”, който е разрешен в противоречие с практиката по решение от 12.05.2006 г. по т.д. № 216/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 1176/19.05.1969 г. по гр.д. № 659/1969 г. на ВС, І г.о.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая посоченото основание не е налице. От една страна тълкуването на материалния и процесуалния закон в посочените решения е дадено по осъдителни искове и въз основа на факти, различни от тези по настоящия спор, т.е. липсва идентичност на фактите и обстоятелствата, релевантни към приложение на съответните правни норми. От друга страна при разрешаването на настоящия спор въззивният съд е преценил именно наличието на насрещни и изискуеми задължения, а твърдението на касаторката, че не е имала задължения за данъци и такси за имота, по същество съставлява довод за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличието на нейно насрещно задължение, което обаче е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, въз основа на което се преценява законосъобразността на въззивното решение, но което е неотносимо при преценка предпоставките на чл.280 от ГПК.
В обобщение не е налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 734 от 27.06.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: