определение по ч.гр.д.№ 4684 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
[населено място], 01. 08. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4684 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. Т. срещу определение от 18.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 99 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.11.2012 г. на Кюстендилския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 658 от 2012 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая в частната жалба и в представеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е посочено основание за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд. Макар и не конкретно, жалбоподателката е посочила правни въпроси, които са от значение за делото, а именно: 1. Налице ли е правна възможност правоимащият по чл.11 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ЗВСВГЗГФ да потърси правата си по общия исков ред за признаване правото му на собственост върху невъзстановени земеделски земи и гори и 2. Представлява ли непосочването на правната квалификация на иска основание за връщане на исковата молба. По тези два въпроса обаче липсва основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Няма посочена задължителна практика на ВКС, на която обжалваното определение на Кюстендилския окръжен съд да противоречи по тези два въпроса. Не е посочена противоречива незадължителна практика на ВКС или на други съдилища по тези въпроси. Не е посочено и защо според жалбоподателката произнасянето на ВКС по горепосочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС- коя приложима към спора правна норма е неясна или непълна и поради това се нуждае от тълкуване или кое даденото вече от ВКС тълкуване на тази правна норма следва да бъде променено поради настъпила промяна в законодателството или в обществените условия. Тоест, не е налице нито едно от посочените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на А. В. Т. срещу определение от 18.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 99 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.