1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 26.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1164 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца-синдика на [фирма]/н/ против Решение № 1578 от 18.07.2914г. по в.т.д.№ 3753/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 4/2013г. на Врачанския ОС за отхвърляне на предявения от синдика иск срещу длъжника и [община] за прогласяване за нищожно, на основание чл.646,ал.2,т.2 ТЗ/ редакция ДВ бр.70/98г./ по отношение на кредиторите, на Решение № 23 от 15.12.2011г., взето от Общинския съвет [населено място], по силата на което от имуществото на длъжника [фирма] /н/ са извадени конкретно посочени активи /пет самостоятелни обекти в сгради, ведно с оборудване, движими вещи и съоръжения в тях/.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на изводите на въззивната инстанция, че атакуваното решение на общинския съвет [населено място] не попада в приложното поле на хипотезата на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ /старата редакция/, тъй като няма характер на търговска сделка. Поддържа се, че съдилищата не са изследвали и обосновали действителния смисъл на това решение в контекста на защитата цялостта на масата на несъстоятелността и реализацията на правата на кредиторите. Искането е за отмяна на решението като неправилно на всички основания по т.3 на чл.281 ГПК и постановяване на друго за уважаване на иска.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при посочена допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК материалноправните въпроси, по които се иска допускане на обжалването са: 1/ Какъв е действителният смисъл на използвания от законодателя в чл.646,ал.2,т.2 ТЗ /ред.ДВ бр.70/98г./ израз „извършването на безвъзмездна сделка” като поставянето на въпроса е обосновано единствено с липса към настоящия момент на съдебна практика, имаща задължителен характер; 2/ Попадат ли в кръга на сделките и действията, които могат да бъдат обявени за недействителни по реда на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ-стара ред. и решенията на волеобразуващите органи на търговски дружества за отчуждаване на недвижими имоти, като част от фактическия състав на разпоредителна безвъзмездна сделка след началната дата на неплатежоспособността, по съображения за липса на съдебна практика, определяща по изчерпателен начин кръга на сделките, попадащи в хипотезата на този текст; 3/ Следва ли пълното осъществяване на фактическия състав на подобни безвъзмездни сделки и пораждането на целените с тях правни последици да се разглеждат като задължителни предпоставки за атакуване по реда на чл.646,ал.2,т.2 /стара ред./ или е достатъчно осъществяването на един юридически факт-част от този фактически състав, за да се приеме, че са налице нормативните условия за оспорването им по посочения ред. Поставянето на въпроса е аргументирано със становището на САС, че решенията на волеобразуващия орган на ТД са особен вид сделки, за които е характерна липсата на насрещни волеизявления /не притежават качеството двустранност/ и сами по себе си не пораждат разместване на имуществени блага, а могат да бъдат само предпоставка за такова, поради което не подадат в приложното поле на разпоредбата на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ /стара редакция/. Според касатора с тези съображения САС е приел, че на защита по реда на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ подлежат само сделките, чиито фактически състав е осъществен докрай и целените от тях правни последици са възникнали към деня на завеждането на иска, а всички „започнати”, но недовършени такива не получават защита. 4/Дали под извършване на безвъзмездна сделка следва да се разбира започната, но недовършена към момента на завеждане на иска по чл.646,ал.2,т.2 ТЗ или само окончателно довършената такава; 5/ Може ли решение на волеобразуващия орган за безвъзмездно изваждане на активи от патримониума на неплатежоспособно дружество, прието в периода след началната дата на неплатежоспособността, да се разглежда като организационно решение, насочено към постигане на обща на търговското дружество цел; 6/ Може ли по реда на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ /стара ред./ да бъде обявена за недействителна сделка, която макар да не е довела до обедняване на длъжника, обективно затруднява осребряване на имуществото и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК с писмен отговор ответникът [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че синдикът на обявеното в неплатежоспособност и свръхзадълженост дружество е поддържал в исковата молба, че с протоколно решение № 4 от 15 декември 2011 г. едноличният собственик на капитала на [фирма]- [община] /чрез волеобразуващия орган на принципала-Общинския съвет О./ е взел решение за изваждане на активи от имуществото на болницата и е дал съгласие да бъдат отдадени под наем трето лице /лечебно заведение за болнична помощ/; че твърденията в исковата молба са, че след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на болницата с решение от 9.01.2012 г. и обявяване неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на дружеството с начална дата 12.12.2008 г., взетото от Общинския съвет решение е особен вид безвъзмездна сделка, намаляваща масата на нессъстоятелността, попадаща в подозрителния период и искането е да бъде обявена за нищожна на основание чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ. Съобразено е, че предявеният до влизане в сила на ЗИДТЗ /бр.10 на ДВ от 28.2.2013г./ иск по чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ подлежи на решаване по досегашния ред съгласно пар. 15 ПЗРЗИДТЗ. Прието за безспорно установено, че „МБАЛ О.” е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е [община], а волеобразуващият орган на принципала е Общинския съвет О., който на 15.12.2011г. е взел решението за изваждане от активите на дружеството на недвижими имоти и е дадено съгласие за отдаването им под наем. Обсъдено е, че решение от 09.01.2012 г. на Врачанския ОС по т.д. № 68/2011 г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] и е обявена неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството с начална дата 12.12.2008 г. като процесното решение на Общинския съвет е взето три години след посочената дата. Мотивирано е, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ в отменената му редакция са безвъзмездна разпоредителна сделка на несъстоятелния търговец с активи от собственото му имущество. За основателно е счетено последователно поддържаното от ответната община възражение, че решението на Общинския съвет не е разпоредителна сделка на длъжника с имуществото му, накърняваща правата на кредиторите. Аргументирано е, че по правната си същност актовете на едноличния собственик на капитала не са такива сделки, а представляват волеизявления на органите на принципала, за които е характерна липсата на насрещност и отсъствието на необходимост от насрещно съвпадане на волеизявленията; че те са насочени към постигането на обща за дружеството цел с последици вътре в дружеството. Анализирано е че разпоредбата на чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ визира разпоредителна търговска сделка с облигационен характер при която е задължителна необходимостта от насрещност на волеизявленията, в резултат на което става възможно излизането на длъжниково имуществено право от масата на несъстоятелността, че тя следва да изхожда от длъжника, който престира или се обвързва с действия по отношение на имуществено право от масата на несъстоятелността, като знае, че няма да получи насрещна икономическа стойност. Обосновано е, че целеният с иска за прогласяване нищожност на сделката резултат е посредством предявяването му да бъде призната за непротивопоставима на кредиторите разпоредителна сделка, страна по която е дружеството – длъжник, накърняваща масата на несъстоятелността, от която излизат имуществени права, преминавайки в чужд патримониум по силата на облигационна обвързаност. Мотивирано е, че взетото решение на принципала като особен вид сделка, за която е характерна липсата на насрещни волеизявления сама по себе си не поражда разместване на имуществени блага, че самото волеизявление на едноличния собственик на капитала не би могло да доведе такова разместване, а би могло да бъде само предпоставки за такова /доколкото формираното решение на органа би създало задължение на волеизразяващия орган за предприемане на действия, водещи до промяна в имуществото/, поради което не попада в приложното поле на чл. 646, ал. 2 т. 2 ТЗ. Чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на счетения за правилен съдебен акт на Врачанския ОС, са възприети доводите, че визираните в разпоредбата на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ сделки, са тези, които имат облигационен характер-едностранни или двустранни търговски сделки, а не и „сделките решения” на органите на търговските дружества с аргументи, почерпени от законодателната техника при определяне на вида на недействителността на сделките, предмет на исковете по старата редакция на чл.646 ТЗ-използването на терминологията на ЗЗД. Акцентирано е и върху обстоятелството, че в случая не е налице разпореждане от длъжника, който не може да бъде идентифициран с едноличния собственик на капитала.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставените от касатора въпроси се свеждат до тезата му, че решението по чл.147,ал.2 ТЗ във вр. с чл.21,ал.1,т.8 и 9 ЗМСМА на Общинския съвет е сделка с имуществено право по смисъла на отменената разпоредба на чл.646,ал.2,т.2 ТЗ-становище, несъответстващо на задължителните за всички съдилища разяснения в т.1 на ТР № 1/01.06.200г. на ОСГК на ВКС относно характера на решенията на ОС на търговските дружества като особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими, съответно правоотношенията в дружеството са членствени, а решението на Общото събрание е резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за съвпадащи си волеизявления; то не следва да бъдат разглеждано като сделка между членовете на дружеството по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно неговата недействителност; за решенията на ОС са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ. В същия смисъл следва да се преценяват и въпросите в контекста на завършен фактически състав и довършена сделка.
Изключено е приложното поле на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка-т.3 на чл.280,ал.1 ГПК както с оглед цитираното ТР, така и с оглед постановеното по реда на отменения съдопроизводствен ред решение по т.д.№ 680/2007г. на 2т.о., в което по сходен казус е ясно мотивирано, че решението на общинския съвет за изваждане на имоти от капитала на дружеството е действие на управление на дружеството по смисъла на чл.147 ТЗ и касае дейността на самия търговец. При вземането на такова решение общинският съвет действа не като представляващ дружеството в отношенията му с трети лица, а като орган на общината-едноличен собственик на капитала. Осъществяването на предпоставките за обявяване относителната недействителност на решението на общинския съвет /в хипотезата на чл.647,т.1 ТЗ/ е отречено поради това, че то не представлява разпоредително действие или сделка на длъжника, водеща до намаляване на имуществото му и накърняващо правата на кредиторите, каквото би могло да бъде единствено действието, извършено от търговското дружество като самостоятелен правен субект-от негово име и за негова сметка.
При излагането на общото основание за допускане на касационното обжалване касаторът не държи сметка и за самостоятелния правен аргумент за отхвърлянето на иска-че в случая не е налице разпореждане от длъжника, който не може да бъде идентифициран с едноличния собственик на капитала и че даденото по този въпрос разрешение е в синхрон с задължителната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-Решение № 187 от 03.11.2009г. по т.д.№ 135/2009г. на 2 т.о.-за да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, което следва от изричната разпоредба на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ.
Разноски в отговора по чл.287,ал.1 ГПК не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1578 от 18.07.2914г. по в.т.д.№ 3753/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.