О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 04.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 5135/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 2914 /08.07.2014 год. на М. М. К., А. М. Ч., В. А. Ч. ,М. А. Т. чрез адв. Б. М. – АК С. срещу въззивно Решение No 229 от 09.06.2014 година по гр.възз..д.Nо 140 /2014 година на ОС- Смолян по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила относно недопуснатото изменение на обстоятелсвената част на иска и материалния закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос за допустимостта въззивният съд, макар и без да поправи порочно неизвършено от първата инстанция процесуално действие- недопуснато изменение на обстоятелствената част на иска, може ли е да се произнесе по това изменение в смисъл какъв би бил правния резултат, ако бе извършено това действие, въззивният съд се е произнесъл в смисъл обратен на този по Решение Nо 599 от 19.06.2009 год. по гр.д. Nо 143/ 2009 год. на ВКС-III г.о. на ГК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че по въпроса за доказването и доказателствените средства на принадлежността правото на собственост на спорните земеделски земи въззивният съд се е произнесъл в смисъл обратен на този по Решение Nо 29 от 12.04.2010 год. по гр.д. Nо 924/2009 год. на ВКС-I г.о..
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Р. С. Х., К. И. Х. чрез адв. Е. Р.- Д. АК С., с който отговор се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и се излагат доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт , с цена на иска над минимално определения от законодателя по чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване от 5000 лв. по гражданските дела и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Изведените процесуално –правни въпроси не са обуславящи изхода на правния спор в смисъла на дадените разяснения с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС .Така въпросът за допустимостта въззивният съд, макар и без да поправи порочно неизвършено от първата инстанция процесуално действие- недопуснато изменение на обстоятелствената част на иска, може ли е да се произнесе по това изменение в смисъл какъв би бил правния резултат, ако бе извършено това действие, е свързан с довод в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно неприето от съда искане на касаторите – ищци по иска , за изменение в обстоятелствената част на исковата молба / местността на спорните земеделски земи и тяхното индивидуализиране / , квалифицирано от съда като недопустимо искане за изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК. След като не се навеждат доводи за неправилно приложение на чл. 214 ГПК в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , мотивите на въззивния съд какъв би бил изхода на правния спор дори ако се приеме тезата , че искът е заявен в параметрите на недопуснатото изменение в обстоятелствената част , е ирелевантен за правните изводи за неоснователност и недоказаност на иска, така както е предявен – т.е. касаещ посочената местност и индивидуализация по исковата молба.
Въпросът за доказването и доказателствените средства на принадлежността правото на собственост на спорните земеделски земи в производствата по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е напълно изяснен в практиката на съдилищата и въззивният съд не се е произнесъл в смисъл обратен на този по посоченото решение Nо 29 от 12.04.2010 год. по гр.д. Nо 924/ 2009 год. на ВКС-I г.о., който е имал за предмет спор по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Смисълът на изложените съображения от ВКС е в това , че „емлячните регистри“ като относмо при спор за собственост на земеделски земи, одържавени в периода на колективизацията , писмено доказателство не може да се цени по принцип като необоримо , без цялостен анализ в контекста на събраните по делото доказателства. Постановеното въззивно решение е базирано имено на цялостен анализ на доказателствата , поради което не може да се направи извод за констатирано противоречие по приложение правилата за преценка на доказателствата по делото.
По искането за разноски .Искането е основателно и следва да се уважи в размера , в който е доказан по представения Договор за правна защита и съдействие от 500 лв./ петстотин лева/,съобразно правилата на чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и разясненията по приложението им, дадено с ТР 6/2012 година т.1 ГПК.
По изложените съображения , ВКС- състав на първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 2914 /08.07.2014 год. на М. М. К., А. М. Ч., В. А. Ч. ,М. А. Т. , заявена чрез адв. Б. М. – АК С. срещу въззивно Решение No 229 от 09.06.2014 година по гр.възз..д.Nо 140 /2014 година на ОС- Смолян по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА М. М. К., А. М. Ч., В. А. Ч. ,М. А. Т. да заплатят на Р. С. Х. и К. И. Х. , сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: