О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385,
[населено място] , 25.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 830/2010 година
В. С. Я. и Б. С. С. са подали касационна жалба срещу решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 2879 от 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, 2”б” отделение с което е оставено в сила решение от 29.03.2008 г. на Софийския районен съд, 42 състав по гр.д. № 1103 от 2006 г., искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен в частта за ливада от 1,1 дка и касаторите са осъдени да заплатят разноски в размер на 400 лева. В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Считат, че решението е лишено от мотивационна част защото не е извършен анализ на писмените и гласни доказателства и липсват аргументи защо се възприемат едни доказателства , а други не.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението като се подържа, че в случая са приложими всички хипотези на чл.280, ал.1, т. ГПК. Поставени са следните въпроси: кои са релевантните доказателства за установяване на изтекла придобивна давност за земеделските земи като правно основание за претенцията по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и кое следва да е основното фактическо обстоятелство, подлежащо на доказване. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , тъй като аналогични спорове са решавани противоречиво от съдилищата по въпроса едностранното деклариране на притежаваните непокрити недвижими имоти , установява ли начален момент на владение и основание ли е за приложението на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Последният въпрос който е поставен е за допуснато грубо процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК , а именно : липсата на самостоятелна преценка от въззивната инстанция и собствени правни и фактически изводи по съществото на спора като липсва същинска решаваща дейност на въззивният съд. Посочени са и са представени решения.
Ответника Д. Н. Н. е представила отговор , в който счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 , ал.1 ГПК. Излага съображения за неоснователност на жалбата.
Ответника Г. Н. М. не е депозирал отговор.
Касационната жалба обаче е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
От представената данъчна оценка на имота съгласно у-ние № 1103/ 2006 г. от 15.02.2006 г. е видно ,че данъчната оценка е 6, 40 лв., т.е. под 1000 лв. Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. С. Я. и Б. С. С. срещу решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 2879 от 2007 г. на Софийски градски съд, ГК, 2”б” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: