3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 198 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. П. – Й. чрез адв.К. С. срещу решение № 132 от 11.10.17г.,постановено по в.гр.дело № 352/17г.на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 158 от 28.04.17г., постановено по гр.дело № 1220/14г.на Окръжен съд – Велико Търново.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск против [фирма] и [фирма] за обявяване за недействителен по отношение на нея на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт /№/, том ІІ, рег./№/, дело /№/,по силата на който [фирма] е продал на [фирма] недвижим имот,находящ се в гр.В.Т., [улица],ет.1, представляващ апартамент /№ /, с мазе /№/, заедно с 3.7443% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на продажна цена в размер на 19 000 лв.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд,а се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] поддържа,че не са налице основанията на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По делото е установено,че с договор от 23.07.09г.ищцата С. П. – Й. заедно с трето лице Е. Д.,в качеството им на собственици на поземлен имот в гр.В.Т., се задължили да учредят в полза на [фирма] право на строеж върху имота за изграждане на жилищна сграда с офиси и магазини, срещу което последният се е задължил да им построи конкретно посочени имоти,за които собствениците си запазили право на строеж.В чл.30 от договора страните уговорили строителят да заплаща на ищцата суми от по 200 лв месечно,считано от учредяване правото на строеж.Установено е,че на 5.11.2010г. с нот.акт /№/ ищцата и третото лице учредили в полза на [фирма] правото на строеж за сградата,като запазили за себе си право на строеж за конкретно посочени обекти /за ищцата ап./ №/ и ап. /№ /,заедно с изби и ид.части от общите части на сградата/.Прието е от въззивния съд,че на 5.11.10г.с договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот [фирма] е поел задължение срещу 10 000 евро да извърши строителство и да продаде на С. Й. и друг апартамент – /№/, на първи жилищен етаж в сградата, която ще се строи въз основа на учреденото му право на строеж.Установено е, че през лятото на 2013г.сградата е била изградена в груб строеж.На 15.04.14г. [фирма] уведомил ищцата, че процесната сграда е напълно изградена и я е поканил за предаване на извършената работа и подписване на констативен акт,след което на 29.04.14г.те сключили спогодба,с която строителят се задължил в едномесечен срок да й прехвърли собствеността на апартамент/ №/.Вместо това, на 5.06.14г.с нот.акт/ №/. [фирма] продал обещания имот на втория ответник [фирма] за сумата от 19 000 лв,платена по банков път.
При тази данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че ищцата е придобила качеството на кредитор на първия ответник, както за паричното вземане по чл.30 от предварителния договор от 23.09.09г.,така и за правото й да получи собствеността на апартамент /№/ по предварителния договор от 5.11.10г.Вземанията й са възникнали преди извършване на атакуваната продажба и съдът е счел,че е приложима хипотезата на чл135 ал.1 ЗЗД. Прието е още,че с прехвърлянето на имота на трето лице, продавачът е лишил купувача по предварителния договор той да придобие собствеността,т.е.налице е увреждане.Според съда, обаче не е налице последният елемент от състава на чл.135 ал.1 ЗЗД – знанието на купувача за увреждането, поради което предявеният иск не може да бъде успешно проведен.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Твърдението за недопустимост на въззивното решение не обосновава допускането му до касационен контрол,тъй като настоящият състав намира,че не съществува вероятност решението да е процесуално недопустимо.Съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД в рамките на поисканата с петитума на исковата молба защита.
Оплакванията за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост не са основание за допускане на касационно обжалване, а са касационни основания,което подлежат на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Не са наведени твърдения,както и липсва обосноваване за наличието на предпоставките на ал.2 на чл.280 ГПК/ДВ бр.86/17г./
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата [фирма] следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1400 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 11.10.17г.,постановено по в.гр.дело № 352/17г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Д. П. – Й., ЕГН [ЕГН],с постоянен адрес: [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] , сумата 1400 лв /хиляда и четиристотин/ разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.