3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 25.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №157 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Ж. К. от [населено място], срещу определението от 27.12.2010г. по ч.гр.д.№2515/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.11.2010г. по гр.д.№7513/2010г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответникът по частната жалба Т. Д. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд с което е прекратено производството по делото поради това, че след преминаването от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие К. К. не е потвърдила депозираното писмено споразумение по чл.321, ал.5 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото разрешеният от въззивния съд правен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната касационно обжалване, доколкото по релевирания правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. Сочат се и основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като се сочи съдебна практика, но не се релевира конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика.
Законът в чл.321, ал.5 от ГПК дава възможност при постигнато споразумение в производството за развод по исков ред да се премине към развод по взаимно съгласие. Разпоредбата има предвид постигане в хода на производството по медиация, респ. на усилията за доброволно уреждане на спора по чл.321, ал.3-4 от ГПК в 6-месечния срок, когато е спряно производството по иска за развод, на споразумение за развод по взаимно съгласие. Това споразумение включва постигане на сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да се разведат по реда на чл.50-51 от СК и чл.330 от ГПК, както и постигане на споразумение относно всички последици на развода, отговарящо на изискванията на чл.51, ал.1 от СК. В случая такова споразумение е депозирано по делото. Доводите на жалбоподателката, че то не отговаря на съдържанието на чл.51, ал.1 от СК, са бланкетни и не се подкрепят от съдържанието му. На писменото споразумение на съпрузите е основано преминаването от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие, както е процедирал в случая и първоинстанционния съд, постановявайки определение в този смисъл. След преминаването към развод по взаимно съгласие взаимното съгласие за развод при явяването си пред съда жената не е изразила съгласието си за развод по взаимно съгласие, а е изразила несъгласие с депозираното споразумение. Въз основа на споразумението производството вече е преминало в производство по взаимно съгласие и след като един от съпрузите при личното си явяване пред съда заявява, че не го поддържа, то производството за развод по взаимно съгласие подлежи на прекратяване. Позоваването на разпоредбата на чл.321, ал.6 от ГПК е неоснователно. Според нея разглеждането на делото за развод по исков ред продължава, ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Това не се отнася да случаи като настоящия на неподдържане на споразумението по чл.321, ал.5 от ГПК, тъй като производството от развод по исков ред вече е преминало към производство за развод по взаимно съгласие. Неоснователни са доводите за неправилност на прекратителното определение с позоваване на основание за спиране на производството поради бременност и раждане на дете от съпругата. За да произведат правно действие тези факти, необходимо е съпругата да е направила изрично искане за спиране на производството, каквото тя не е направила пред брачния съд.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 27.12.2010г. по ч.гр.д.№2515/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.11.2010г. по гр.д.№7513/2010г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: