1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 388/11 г.
С., 28.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 983/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 636 от 23.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 72/ 2010 г. на окръжен съд М. поради противоречие с ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
С обжалваното решение е отхвърлен иск по чл.109 ЗС за премахване на три постройки, предявен от Г. Ц. Г. и Р. И. Г. против П. М. П., като ищците са собственици на УПИ VІІІ- 266, а ответникът на УПИ VІ- 265 в кв.33 по плана на [населено място], област М.. За да от хвърли иска възивният съд е изложил съображения, че сградите не попадат в имота на ищците, пространственият обхват на който е в рамките на урегулирания имот и на второ място, че не е установено тези постройки да пречат като оказват негативно въздействие върху възможността на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Ищците поддържат в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и молят да се отмени, с уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази по реда на чл.290 ГПК следното:
Дворищнорегулацонният план по З. има непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един имот към съседния парцел, като собствеността се придобива под условие, а между страните възникват облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация. С приемането на ЗУТ по принцип отпадна отчуждителното действие на регулацията, но законът завари множество случаи на неприложена дворищна регулация, поради което се даде възможност в 6 месечен срок за прилагане на регулацията, след което отчуждителното действие на регулацията отпада автоматично, в резултат на което придадените части се връщат в патримониума на собственика на имота, от когото са били отчуждени. Последващото привеждане на границите на имотите в съответствие с границите на правото на собственост регистрира настъпилото връщане на собствеността, но не е условие за прекратяване отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Освен това собствениците разполагат и с възможността по §8, ал.2, т.1 от ПР на ЗУТ да приложат регулацията и с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма. В посочения смисъл и за преодоляване на противоречивата съдебна практика се прие и ТР № 3/ 2011г. на ОСГК на ВКС, което има задължителен характер за съдилищата.
С оглед на даденото с това тълкувателно решение разрешение на въпроса за автоматично отпадане действието на неприложените дворищни регулационни планове, по настоящото дело следва да се приеме, че частта от имот пл.№266, която по плана от 1972 г. се придава към съседния парцел VІІ- 265, собственост на ответника, се връща в патримониума на ищците, тъй като регулацията не е била приложена в законния срок, нито придадената част е изкупена по реда на §8, ал.2, т.1 от ПР на ЗУТ.
В резултат на горното построените от ответника три постройки се оказват в имота на ищеца, който не е длъжен да ги търпи, тъй като само с факта на разположението им на това място те ограничават правото му на собственост и възможността да ползва имота си в неговата цялост. Без значение е дали постройките са законни или не или са в режим на търпимост. За основателността на иска по чл.109 ЗС е без значение и обстоятелството, че постройките не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира, че той продължава тяхното ползване и така поддържа същото противоправно състояние. Ответникът не би могъл да придобие спорното място и по давност, тъй като то е придобито на друго основание, макар и под условие, а именно по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че искът по чл.109 ЗС е основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да премахне постройките от имота на ищците. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени на основание чл.293,ал.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 72/ 2010 г. на окръжен съд М. в частта за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС и относно присъдените разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА П. М. П. от [населено място] да премахне три постройки, намиращи се в западната част на имот пл.№ 266 в кв. 33 по плана на [населено място], собственост на Г. Ц. Г. и Р. И. Г., а именно- масивна стопанска постройка с бетонна плоча, тоалетна и кош /пилетарник/, както и да им заплати разноски по делото за всички инстанции в размер на 1374 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: