2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
С., 18.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1316/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 34 от 9.04.2010 г. по гр.д.№ 100/2009 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 183 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 253/2010 г. на Смолянски окръжен съд, са отхвърлени исковете предявени от К. Т. Я. против Д. М. Я., Д. С. М. и С. С. Я. за предаване владението на площ от 107 кв.м., представляваща част от УПИ ХІ, кв.48 по плана на [населено място] и премахване на поставената ограда.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата относно нейната допустимост, като я намират за неоснователна и по същество.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е собственик на жилищна сграда, построена върху общинско дворно място по силата на отстъпено през 1978 г. право на строеж, а именно върху УПИ ХІ в кв.48 по плана на [населено място]. С изменение на регулацията от 1980 г. площта на парцела е увеличена на изток, за сметка на съседния парцел, който се владее от ответниците. Ответниците владеят и присъединената част, която е с площ 144 кв.м.
За да отхвърли иска възивният съд е приел, че правото на ищците да построят сградата е учредено при действието на плана на населеното място от 1965 г. върху парцел ХХХVІ в кв. 85, който по този план е бил с площ 420 кв.м., поради което последващото увеличаване на площта му не се обхваща от правото за ползване на терена, произтичащо от договора за учредяване на правото на строеж.
От представените решения № 348 от 17.03.1992 г. по гр.д.№ 1876/91 г. на ІV г.о. и р.№ 486 от 9.04.1992 г. по гр.д.№ 71/92 г. на ІV г. о. е видно, че съществува и друго становище, свързано с производния характер, който има на правото на ползване от правото на строеж.
Въпросът за обема на правото на ползване, което има собственикът на сградата по чл.64 ЗС е съществен за изхода на делото, поради което и при наличието на противоречива съдебна практика, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Останалите материално правни и процесуалноправни въпроси, включително и по съединения иск по чл.109 ЗС са обусловени от отговора на първия въпрос, поради което по тях не следва да се допуска самостоятелно обжалване на решението.
Водим от горното и на основание чл.280, ал.1, т.2 и чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 253/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: