3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 388
гр. София 09. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3384/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Всестранна кооперация „В.” [населено място] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд №21 от 07.02.2013г. по гр.д.№ 561/2012 г.
В жалбата се въвеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон – §27 ПЗР ЗК.
Ответникът „Държавно ловно стопанство – В.-Студена” ДП [населено място], Пернишка област изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Предмет на настоящия ревандикационен иск е двуетажна масивна сграда с мазе под нея със застроена площ от 124 м2 в землището на заличеното [населено място], Пернишка община, построена върху имот кад.№ … м.”Селото”.
Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че спорът за собствеността на имота, върху който е построена сградата е разрешен с влязло в сила решение на Пернишкия окръжен съд по гр.д.№ 1512/2003г. , с което е уважен отрицателен установителен иск на ДДС „В. –Студена” , чийто правоприемник е ответника по настоящото дело против Всестранна кооперация „В.”гр.”П.”
По настоящото дело твърдението за собствеността на ВК ”В.” [населено място] се основава на възстановяване на основание §1, ал.1 от ДР на ЗК . Съдът е изложил съображения, че за да черпи права от кредитната кооперация, чието имущество е иззето по смисъла на § 39 ал. 1 от ПЗР ЗК, ищецът по делото следва да има статута на възстановена кооперация. Съгласно § 27 ал. 1 от ПЗРЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007 г./, права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК от 2007г. и на § 1 на отменения ЗК 1991 г. има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. От свидетелските показания се установява, че част от член- кооператорите към 1953 г. са станали и членове на кооперацията през 1994 г. Въпреки това обаче не може да се приеме, че е налице хипотезата на възстановена кооперация тъй като с решението № 157/13.02.1995 г. по ф.д. № 213/1929 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е вписана промяна в наименованието, седалището, управителния орган и дори в предмета на дейност на кооперацията.
При тези мотиви на въззивния съд е неоснователен доводът в изложението за допускане на касационното обжалване, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС по материалноправния въпрос кога е налице възстановена кооперация или кога една кооперация има статут на възстановена – решение № 76 от 19.02.2010г. по гр.д.№ 416/2009, ІІ г.о. и решение № 28 от 07.03.2011г. по гр.д.№ 1788/2009г. на І г.о. И в двете решения е прието, че възстановена по смисъла на § 27 ПЗР ЗК е тази кооперация, регистрирана след 1991г. , която има същото наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация или кооперативен съюз, в който членуват най-малко седем кооператори , членували и в кооперацията, чието имущество е иззето.
Следователно не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Спазването на задължителната практика на ВКС, изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, освен ако се налага тя да бъде изоставена като неправилна или да бъде осъвременена предвид настъпили промени в законодателството или обществените условия. В случая не се обосновава такава теза, следователно не може да се приеме, че се налага допускане на касационното обжалване с цел точното прилагане на закона или развитие на правото. Още повече, че в разглежданият случай въпросът дали Всестранна кооперация „В.” [населено място] е възстановена кооперация е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№ 1512/2003г. на Пернишкия районен съд между същите страни , с което е отречено правото на собственост на кооперацията по отношение на дворното място при същото твърдяно придобивно основание.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят направените разноски, поискани с отговора на жалбата в размер на 690 лв. ,платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2013г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решението на Пернишкия окръжен съд №21 от 07.02.2013г. по гр.д.№ 561/2012 г.
ОСЪЖДА Всестранна кооперация „В.” [населено място] да заплати на „Държавно ловно стопанство – В.-Студена” ДП [населено място], Пернишка област сумата 690 лв. /шестстотин и деветдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: