О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
[населено място], 25.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №69 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. А. от [населено място], срещу определението от 19.10.2010г. по ч.гр.д.№1762/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.09.2010г. по гр.д.№4832/2008г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а също и основателността на частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба Синдикална организация”Б.” не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на предявения от Д. П. А. срещу [фирма] и Синдикална организация”Б.” иск с правно основание чл.60 от КТ за обявяване на недействителност на колективен трудов договор от 12.05.2008г. , сключен между ответниците.
Въззивният съд е приел, че производството е недопустимо, тъй като в хода на делото е изтекъл срока на действие на атакувания трудов договор и ищецът няма правен интерес от иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона разрешения от въззивния съд правен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната касационно обжалване, доколкото по релевирания правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
Законът в чл.60 от КТ предвижда, че освен страните по колективния трудов договор и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, има право да предяви иск за обявяване на недействителността му. Ищецът е установил легитимацията си на лице, по отношение на което се прилага атакувания колективен трудов договор, с което е доказал, че има правен интерес от провеждане на иска. Обстоятелството, че в хода на делото е изтекъл срокът на действие на атакувания колективен трудов договор е ирелевантно за допустимостта на произвоството по иска. Неправилно въззивният съд се е занимал с въпроса дали евентуално уважаване на иска ще настъпят промени в правната сфера на ищеца. Не стои на конкретна преценка и правния интерес на ищеца от провеждане на иска, след като самият закон – чл.60 от КТ – му признава правото на иск за обявяване на недействителност на колективния трудов договор. Като е приел противното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанциония съд и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19.10.2010г. по ч.гр.д.№1762/2010г. на Бургаски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определението от 19.10.2010г. по ч.гр.д.№1762/2010г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение от 01.09.2010г. по гр.д.№4832/2008г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: