ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389
София , 13.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на…………………………………………………… юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател :Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 328/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по частна касационна жалба, подадена в срок, от министъра на з. и х. като процесуален представител на държавата, чрез гл. юрк. Венета Д. , срещу разпореждането на съдия при Софийския окръжен съд от 12.03.2009 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 84 от 13.01.2009 г. срещу определението по ч. гр. д. № 1060/08 г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон – пар. 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК, по която причина неправилно е отказано приложението на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./ като уреждащ възникналото между страните процесуално правоотношение.
Ответникът О. гр. С. не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Пред С. районен съд е предявен от държавата срещу общината гр. С. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, обоснован на твърдения, че ищецът се легитимира за собственик на спорните имоти с договор за дарение от 1937 г., сключен с н. а. № 90 от 02.06.1937 г., с който общината дарила на М. на войната 200.00 дка общинска земя в землището на гр. С., местността „Пашаница“, за изграждане на завод за нуждите на армията. С П. на Министерския съвет № П* от 1950 г. тази земя, заедно с изградения върху нея завод, били предадени на М. на з. и горите. Ответникът се позовава на решение на ОС „Земеделие и гори“, с което собствеността му е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, и въз основа на което е съставил и акт за общинска собственост.
С молба от 29.10.2007 г. ищецът е поискал да се допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху имоти № 3* и № 3* с цел да се защитят правата на държавата.
С определение от 21.10.2008 г. по гр. д. № 568/08 г. Самоковският районен съд постановил отказ по съображения, че не е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 310 ГПК /отм./ и не е установена идентичност между имотите по актовете, с които ищецът се легитимира за собственик и тези, предмет на иска за собственост.
Това определение е оставено в сила с определение № 285 от 12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1060/08 г. на Софийския окръжен съд, който възприел съображението, че не може да се направи извод за идентичност на имотите, а това отрича наличие на една от предпоставките за допускане на исканото обезпечение искът да е вероятно основателен.
Съгласно разпоредбата на пар. 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г./ производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до 01.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. Молбата за допускане на обезпечението е от 29.10.2007 г. Тъй като нормата на пар. 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК е специална по отношение на пар. 2, ал. 11 от ПЗР на с. з., то редът по ГПК от 1952 г. /отм./ е приложим и по частната жалба срещу отказа за обезпечение, независимо от това, че същата е постъпила след 01.03.2008 г.
Затова неправилно на ищеца са дадени указания за привеждане на жалбата с вх. № 84 от 13.01.2009 г. срещу въззивното определение по искането за обезпечение в съответствие с изискванията на чл. 280 ГПК /от 2007 г./ за допустимост на касационното обжалване.
Последващият съдебен акт за връщане на частната жалба поради неизпълнение на указанията – разпореждането от 12.03.2009 г., е правилен като краен резултат, макар и по други съображения, и следва да се остави в сила.
Съгласно приложимия процесуален закон и практиката по приложението на чл. 213 ГПК /отм./, обобщена в TP № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, т. 6, Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу определенията по чл. 315 ГПК /отм./ за обезпечение на иска само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. В разглеждания случай Софийският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция срещу отказа на С. районен съд за допускане на обезпечение и с това процесуалният ред, установяващ двуинстанционното разглеждане на искането за обезпечение, е изчерпан. Частната жалба срещу въззивното определение е недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 12.03.2009 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 84 от 13.01.2009 г. срещу определение № 285 от 12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1060/08 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: