О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 21.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4874 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 148415/02.12.2019 г., подадена от М. Д. Д. против определение № 26359/12.11.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1878/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 543839/19.11.2018 г., постановено по гр.д. № 42320/2018 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания от администриращия частната касационна жалба съд за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по делото е приложена „молба – уточнения касационни основания искания за отвод на целия състав на ВКС поради заведени дела срещу ВКС и съдии от ВКС в СГС на дата 21.02.2013 г. и искане за преюдициално запитване от Европейския съд за определяне на равен на ВКС съд в друга държава членка на ЕС чл. 280, ал. 2, чл. 280, ал. 1 точка 2 – в противоречие с решения на съда на Европейския съюз“. Жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии от ВКС, като навежда твърдения, че срещу касационния съд и срещу съдии от ВКС бил образувал няколко дела. Иска делото да се гледа в друга европейска държава от друг равен на ВКС съд. Твърди се, че в атакуваното определение Софийският градски съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. За да се произнесе, въззивният Софийски градски съд след справка в Търговския регистър от която е установил, че ищецът М. Д. е регистриран като едноличен търговец с наименование ЕТ „Снемо марс – Момчил Добрев“, ЕИК 040249148, съдружник е в събирателно дружество „Добрев глобус“, ЕИК 020247620, акционер „Д и М Добрев капитал“ АД, ЕИК 121145473 и участва в управлението на общо 13 дружества, което опровергава твърдението му, че не е в състояние да заплати дължимата държавна такса. Приел е и, че ищецът не е представил други доказателства, които да обуславят наличието на основание за освобождаване от държавна такса.
На първо място следва да се отбележи, че не съществува правна възможност, след като Върховния касационен съд е сезиран, да не се произнесе по направено пред него искане. Още повече, че по делото не се съдържат никакви данни за наличие на предявен иск срещу касационния съд. Нещо повече, съдиите във Върховния касационен съд не са служители на съда и не са лица, заинтересувани от изхода по делото. Би било налице основание за отвод единствено в случай, ако е заявена претенция, основаваща се на акт на ВКС и последваща жалба от лицето по това образувано дело е разпределена на същия състав, чийто акт е послужил като основание на исковата претенция. В случая както вече беше посочено липсват всякакви данни относно твърдяното дело между жалбоподателя и ВКС. Освен това не съществува процедура, по която Съдът на ЕС да е компетентен да определя съд в друга държава членка за разглеждане и произнасяне по същество по подадената частна жалба.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на частният жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Жалбоподателят е бил длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в който смисъл са и дадените от администриращия касационната жалба въззивен съд указания с разпореждане № 38086/03.12.2019 г. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Само в допълнение може да се посочи, че дори не са представени или цитирани актове на Съда на Европейския съюз, във връзка с които се твърди, че се осъществява предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26359/12.11.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1878/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 543839/19.11.2018 г., постановено по гр.д. № 42320/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. Д. за освобождаване от внасяне на държавната такса по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: