3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С., 19.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 373/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от З. Д. Б.,Л. Т. С.,Р. Т. И.,Р. М. П.,М. М. П.,В. Т. М.,Г. Т. Н.,Ц. Х. Н.,М. Г. Н.,С. Г. Н.,Е. И. Г. и П. Ц. С. против определение от 14.12.2010г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ-Б състав,постановено по гр.д.№13849/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на горепосочените жалбоподатели срещу определение от 20.08.2010г. на СРС,25 състав,постановено по гр.д.№41255/2010г. по описа на същия съд,с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване:
С изложението си осносно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение,касаторите заявяват,че са налице предпоставките,предвидени в 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като се посочва,че/цитирам/:
„Съществения материалноправен въпрос е относно наличието на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск.Съдът неправилно е определил,че за ищците не съществува правен интерес от водене на отрицателен установителен иск.
В рамките на спор за собственост,с оглед избраната форма на защита-отрицателен установителен иск,въпросът за правния интерес на ищците,в хипотезите на незавършена процедура по възстановяване на земеделски земи поради липса на заповед на кмета по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се разрешава противоречиво от съдилищата,в който смисъл е представеното определение на ВКС №466/17.10.2008г. по ч.гр.д..№1459/2008г..-І отд.”
Ответниците по частната касационна жалба С. Й. Й. и З. М. Й.,в писменото си становище,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с влязло в законна сила решение по гр.д.№1337/2006г. по описа на СРС,42 състав/частично отменено с решение по гр.д.№4184/2007г. по описа на Софийски градски съд/, е отхвърлен предявеният от същите ищци срещу същите ответници иск по член 108 от ЗС,за признаване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот,който е предмет на заявения отрицателен установителен иск по член 124 ал.1 от ГПК и е било образувано настоящото производство,с което се цели отричане правото на собственост на ответниците в този спор за собственост.Изложени са доводи,че с влязлото в законна сила решение,съдът се е произнесъл по отношение на същия имот и между същите страни, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот,като с отхвърлянето на заявената ревандикационна претенция е прието от съда,че ищците,настоящи жалбоподатели не са собственици на този имот,поради което не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост спрямо процесния имот.
Преди всичко касаторите,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.
Видно от изложението на касаторите,съгласно цитираното по-горе,формулираният като правен въпрос,по който се твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,се отнася до наличие на правен интерес за реституираните собственици по реда на ЗСПЗЗ от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост,спрямо ответници,ползватели по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,при наличие на незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността.Такъв правен въпрос не е поставян и не е разрешаван от съда,с постановения от него акт,предмет на настоящата частна жалба.Разрешеният от съда правен въпрос,свързан с изводите на съда за липсата на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск,който е от значение за изхода по конретното дело и е обусловил решаващата воля на съда, е наличието на влязло в законна сила решение на съда между същите страни ,относно същия имот,с който е решен повдигнат спор за собственост от настоящите ищци спрямо настоящите ответници относно този имот,като тази претенция е отхвърлена.Следователно поставеният като правен въпрос от касаторите в изложението им, е неотносим към този спор и не е обусловил изводите на съда по конкретното дело.Ето защо,в случая няма формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На основание член 78 ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 650 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.12.2010г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ Б отд.,постановено по гр.д.№13849/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА З. Д. Б.,Л. Т. С.,Р. Т. И.,Р. М. П.,М. М. П.,В. Т. М.,Г. Т. Н.,Ц. Х. Н.,М. Г. Н.,С. Г. Н.,Е. И. Г. и П. Ц. С. да заплатят на С. Й. Й. и З. М. Й. сумата 650 лева/шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: