5
гр. д. № 341/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 391
София, 23.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 341/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.12.2011 г. по гр. д. № 380/2011 г. Благоевградски окръжен съд е потвърдил решението по гр. д. № 636/10 г. на районен съд Р., с което е допусната делба на недвижи ми имоти: поземлен имот с № 405028 по картата на землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 87338, намиращ се в м. К. колиби”, целият с площ от 10.118 дка. и поземлен имот № 404007 по картата на землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 87338, в м. „М. колиби”, с площ от 3.552 дка, с начин на трайно ползване – др. жил. територия между и при права както следва: В. С. Ц. ? ид. ч., З. М. Ю. ? ид. ч, Ю. М. Н. ? ид. ч. и между А. Ю. М., А. М. К., Ю. М. Ю., и У. М. Д. (наследници на починалата 1991 г. дъщеря на общия наследодател У. М. К.). С въззивното решение е отменено първоинстанционното по отношение частите, при които е допусната делба за А. Ю. М., А. М. К., Ю. М. Ю., и У. М. Д. и е допуснал същата при права за тези лица: А. Ю. М. 1/8 ид. ч., А. М. К. 1/24 ид. ч., Ю. М. Ю. 1/24 ид. ч. и У. М. Д. 1/24 ид. ч.
Поддържа се довод за недопустимост на решението, както и за неправилно прилагане на закона по отношение възражението за придобиване на имот по давност.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2, 3 ГПК.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да допусне делбата при посочените права между страните съдът е приел за установено, че имотите, предмет на исковете, са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Ю. Н.. Съсобствеността между съсделителите е възникнала в резултат на правни сделки за ищците В. С. Ц. и З. М. Ю., които са сключили договори за закупуване на наследствени права с В. М. М. и с А. М. Топова, а по отношение на ответниците по иска на основание наследствено правоприемство от наследодателя М. Н..
Установено е по делото, че М. Н. е оставил за наследници читири деца : А. Топова, В. М., Ю. Н. и У. К. п. 1991 г. и наследена от дъщеря А. У. и внуците на починал син М.: А. М. К., Ю. М. Ю. и У. М. Д..
Противопоставеният от касатора довод, че е придобил правото на собственост върху двата имота на основание завещание от 1965 г. и давностно владение е намерен за неоснователен. Завещанието не е породило транслативно действие по отношение на имотите, предмет на делба, тъй като същите са били внесени в кооперативното стопанство през 1957 г., а завещанието е съставено през 1965 г. и открито на 24.04.1970 г., със смъртта на завещателят. Завещателят не е могъл да формира валидна воля за разпореждане с тях, след като са били внесени в кооперативното стопанство и на основание чл. 90а ЗН то не е породило правни последици. Идентичност между имотите, предмет на делба, и завещания имот, който е индивидуализиран с площ от 27 дка и четири граници и местонахождение м. „Б.”, е установена само с имот № 405007 с площ от 3.552 дка, в м. М. колиби”. От факта, че касаторът е заявил имотите за възстановяване и искането е било уважено от ОСЗ, съдът е направил извод, че и този имот, въпреки построената в него сграда, която е описана и в завещанието, не е имал жилищен характер, а е бил със земеделско предназначение, поради което и внесен в кооперативното стопанство. Касаторът не е установил сградата да е била единствено жилище и използвана за задоволяване на жилищни нужди. Със свидетелски показания е установено, че той е притежавал жилищен имот в [населено място], а сградата във възстановения имот е ползвал, когато е извършвал селскостопанска дейност, свързана с отглеждане на животни.
Намерено е, че придобивният способ давностно владение, осъществявано от 1965 г. е неприложим по отношение на имоти, внесени в кооперативното стопанство. Приложението на този придобивен способ е изключено по разпореждане на закона – чл. 86, във вр. с чл. 2 ЗС в първоначалната им редакция за периода от 1957 г. – коопериране на имотите до 1990 г., когато нормите са изменени. За периода от 1990 г. до м. 11.1997 г., изтеклата придобивна давност е заличена също по разпореждане на закона с приетата ал. 2 към чл. 5, ЗВСОНИ с § 1, т. 3 ЗОСОИ, както и до възстановяването правото на собственост с влезли в сила решения.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос може ли да се придобие имот по давност ако владението е основано на писмен документ в противоречие с нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. За писмен документ сочи нотариалното завещание, изготвено от наследодателя му през 1965 г.; на второ място намира, че има произнасяне по въпроса текла ли е придобивна давност, когато имотът е бил внесен в ТКЗС и прекъсва ли се придобивната давност с подаване на заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ;
На трето място е формулиран въпроса започнал ли е да тече давностен срок за периода от 18.04.1990 г. (изменението на редакцията на чл. 86 ЗС) до 01.03.1991 г. (влизане в сила на ЗСПЗЗ), както и от 18.04.1990 г. до 01.06.1996 г., когато са приетите ЗДС и ЗОС, и дали внесените в ТКЗС имоти на основание на тези закони са придобили статут на държавна или общинска собственост и могло ли е право на собственост по отношение на тях да се придобива на основание давностно владение.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по първия въпрос. Съдът не се е произнасял по това дали са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, която включва във фактическия си състав разпореждане, извършено приживе от собственика и преди коопериране на имота, но с частен писмен документ, който не е удовлетворявал изискването за форма. Завещанието е разпореждане за след смъртта и не се обхваща от фактическия състав на посочената материалноправно норма. Некоректно е позоваването на решение № 524 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 2242/2008 г. на ВКС, ІV г. о. То е постановено по реда на ГПК отм., поради което не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Наред с това в него се обсъжда дали декларирането в писмена декларация, че имотът е продаден на трето ли-це, съставлява писмен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. В решението не е разрешен въпросът дали завещание, изготвено след коопериране на земята, съставлява писмен документ по смисъла на цитираната норма.
Нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ е създадена за да охрани правата на тези лица, които черпят права от разпоредителна сделка със земеделски имоти сключена не в предвидената от закона форма и преди земята да е била внесена в ТКЗС. Нормата е насочена към зачитане волята на страните по тези сделки, с цел да се възстанови имота на купувача по тях. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване за продавача, който е получил уговорената парична престация.
Поставеният въпрос не е решаван от съда и той не е формирал крайните му изводи, поради което не е налице общото основание за допускане касационна проверка по него както.
Следващите въпроси дали е текла придобивна давност за имот, внесен в ТКЗС, е решен от съда при точно прилагане на закона и в съответствие с трайната задължителна практика на ВКС. До изменението на чл. 86 ЗС в първоначалната му редакция, давността е изключена като придобивен способ по отношение на кооперираните земеделски земи. Изтеклата давност за времето от 18.04.1990 г. (изменението на редакцията на чл. 86 ЗС) до 01.03.1991 г. (влизане в сила на ЗСПЗЗ) не се зачита по разпореждане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ приет с § 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОСОИ. По силата на същата разпоредба не се зачита и изтеклия давностен срок до 28.10.1997 г. След тази дата давност тече, ако е завършена процедурата по възстановяване на имота, защото едва с постановяване на решението на ОСЗ имотът е индивидуализиран с реални граници, съставлява годен обект на правото на собственост и може да участва в гражданския оборот. Наред с това едва от този момент правния субект, на когото е възстановен имота, разполага с правната възможност да защитава правото си на собственост върху него.
Съдът не се е произнасял по въпроса дали подаването на заявление за възстановяване на земеделски имот спира течението на давностен срок. Разрешението на въпроса дали давността е приложим придобивен способ в определен период от времето е дадено с аргумент от нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която повелява, че изтеклият давностен срок до 10.1997 г. не се зачита. Даденото разрешение на въпроса е в съответствие с формираната задължителна и трайна практика на ВКС. Посочените решение № 365 от 30.05.2006 г. по гр. д. № 2963/2004 г., Р. № 1114 от 11.11.2008 г. по гр. д. № 3849/2007 г. и Р № 269 от 08.04.2004 г. по гр. д. № 707/2003 г. на състави на ВКС, са постановени при действието на ГПК отм. и не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не обосновават допускане до касационна проверка на въззивното решение на това основание. Наред с това няма идентичност на разрешените в тях въпроси, които обсъждат приложимостта на придобивния способ давностно владение в хипотезата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ при друга фактическа обстановка, поради което некоректно с тях се обосновава наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Третият формулиран въпрос не обосновава предпоставката за селектиране по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал дали земеделските имоти стават държавна собственост, а позовавайки се на чл. 8, чл. 10 и чл. 11 от ПУ на ТКСДЗ от 1968 г. ( отм.) е приел, че вносителя на земеделските земи е загубил правото си на реална собственост върху тях. Този извод е в съответствие със закона и трайно установената практика, която е в смисъл, че собствениците на земеделски имоти не са загубвали правото на собственост върху тях след кооперирането им. Това право се е трансформирало от такова в реални граници в такова в идеални, когато имотите са били включвани в блокове на ТКЗС. Ако имотите не са включени в блокове, те не са загубвали реалните си граници, но кооперирането им е било пречка за разпореждане с тях извън случайте, посочени в ПУ на ТКЗС.
Формулираният въпрос не е разглеждан от съда, той е извън предмета на правния спор, поради което и не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 30.12.2011 г. по гр. д. № 380/2011 г. Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: