2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 391
С., 28.07. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Д. Ц.
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 288/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Г. Г. и Б. Г. Г. /последният заместен от процесуалния си правоприемник Г. К. С./ чрез пълномощника им адвокат И. Д. Р. срещу определението от 05.03.2010 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 2147/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта по подадената от Г. въззивна жалба. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като жалбата е подадена по пощата в законоустановения срок за обжалване.
Ответницата по частната жалба К. Д. Х. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Съобщенията за решението на Варненския районен съд и възможността то да бъде обжалвано с въззивна жалба в 14-дневен срок, са връчени на процесуалния представител на страната адвокат И. Р. на 10.08.2009 г.
Съгласно чл. 33, ал. 3 ГПК /отм., но приложим по отношение на разгледаната въззивна жалба/ срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В разглеждания случай това означава, че 14-дневният срок по чл. 197 ГПК /отм./ е изтекъл на 24.08.2009 г. – понеделник, присъствен ден.
Частната жалба е подадена на следващия ден – 25.08.2009 г.
Съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК /отм./ срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока. В разглеждания случай твърдението е, че въззивната жалба е подадена по пощата, но то не може да се подкрепи с писмени доказателства, тъй като в пощата се водят само пратките с обратна разписка. Изтъква се обаче, че ако е допуснато просрочие, то съгласно чл. 200 ГПК /отм./ първоинстанционният съд е следвало да върне жалбата, а не да даде указания за отстраняване на нередовностите й чрез заплащане на дължимата държавна такса. Това, че от деловодството на съда не са съхранили плика и не са отбелязали, че жалбата е получена по пощата, не може да се вмени във вина на въззивниците и да наложи извод за просрочие.
Доводите са неоснователни. Липсват данни жалбоподателите да са извършили процесуалното действие по някой от посочените в закона начини, така че срокът за обжалване да не се смята за пропуснат. А щом това е така, то не може да се твърди, че има пропуск от страна на съдебния служител да извърши отбелязване, че жалбата е изпратена по пощата и да съхрани пощенския плик. Първоинстанционният съд, като е дал указания за внасяне на държавна такса по въззивната жалба на Г., не е извършил проверка във връзка със срока – разпореждане № 23017 от 26.08.2009 г. не съдържа констатации в тази насока. Ето защо, като е прекратил въззивното производство в означената част поради просрочие на въззивната жалба, Варненският окръжен съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 05.03.2010 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 2147/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта по подадената от О. Г. Г. и Б. Г. Г. /заместен от процесуалния си правоприемник Г. К. С./ въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: