О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 360 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. Н. В., Х. Н. В. , М. Г. Н. , Г. Б. Н. , В. Б. Н. , В. М. П. , М. Г. И. и М. Й. Й. , чрез пълномощника им адвокат В, против разпореждане от 21.01.2009 г., с което е върната касационната им жалба срещу решение от № 778 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 678 от 2008 г. на Софийски окръжен съд поради неотстраняване на нередовностите й – липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
С. В. Й., С. И. В. , Ц. В. И. , И. В. Н. и Г. В. К. считат, че частната жалба е основателна, а М. Ц. Н. , Ц. С. С. , С. С. С. , В. И. Ц. и Ц. И. М. не са изразили становище.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Касационната жалба на Б. Н. В., Х. Н. В. , М. Г. Н. , Г. Б. Н. , В. Б. Н. , В. М. П. , М. Г. И. и М. Й. Й. е постъпила в срока по чл.283 от ГПК и в нея са изложени твърдения допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказ на съда да приеме като доказателство представено в съдебно заседание топографско заснемане на имота за установяване характера на ползване на имота и за необоснованост на фактическите изводи на съда, като несъответстващи на установеното от събраните доказателства. С разпореждане от 9.01.2009 г. са дадени указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба – внасяне на държавна такса и излагане на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, включително конкретизиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата, като представят и съответните съдебни актове. Съобщението с указанията е връчено на 13.01.2009 г. и в молба от 16.01.2009 г. касаторите са посочили основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд отказал да приеме представени доказателства, които са от съществено значение за спора, което е в явно противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като непълнотата на доказателствата води до неправилано прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. С атакуваното разпореждане въззивният съд е приел, че липсва конкретизирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което не са отстранени нередовностите на касационната жалба.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно. Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изискване за редовност на касационната жалба е същата да съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Посоченото изискване е спазено, когато касаторът е изложил твърденията си относно наличието на правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на конкретното дело, както и когато по този правен въпрос липсва практика, налице е непълнота или неяснота в нормативната уредба или същият е разрешаван противоречиво от съдилищата или в противоречие с практиката на ВКС. В случая твърденията в касационната жалба и изложението /които съвпадат/ са свързани с касационните основания по чл.281 от ГПК, обосновани с направеното от касаторите тълкуване какво е следвало да се приеме за установено от доказателствения материал, както и с обосновка на довода за допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране на доказателства по делото. Посочените доводи могат да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение по реда на чл.290 и сл. от ГПК, но са неотносими при преценка критериите по чл.280, ал.1 от ГПК въз основа на които се постановява определението по чл.288 от ГПК. Обосновка на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК е част от изискуемото от чл.284 от ГПК съдържание на касационната жалба и липсата на такава обосновка е основание за връщането й като нередовна. Изложението, приложено към молбата от 6.03.2009 г., в което са развити, повторените и в частната жалба доводи, свързани с основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, е постъпило след изтичане срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба и съгласно чл.101, ал.3 от ГПК не може да бъде взето предвид.
В обобщение въззивният съд законосъобразно в рамките на правомощията си по чл.285, ал.1 от ГПК е установил, че не са отстранени нередовностите на въззивната жалба и е върнал същата, а съответно атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.01.2009 г., с което е върната касационната жалба на Б. Н. В., Х. Н. В. , М. Г. Н. , Г. Б. Н. , В. Б. Н. , В. М. П. , М. Г. И. и М. Й. Й. срещу решение от № 778 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 678 от 2008 г. на Софийски окръжен съд поради неотстраняване на нередовностите й`
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: