О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 726 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. М., чрез пълномощника й а. И, против решение № 6 от 26.02.2009 г., постановено по гр.д. № 270 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 153 от 2.10.2008 г. по гр.д. № 142 от 2007 г. на Районен съд- Т. за отхвърляне на предявения от С. Н. М. против Б. А. И., Б. Ю. А., Л. Ю. К., Т. В. Ю., И. В. Ю., С. С. А., Н. С. И., С. К. К. , М. М. К., Н. М. М., Х. М. Х. , Ш. М. М. и Д. С. А. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване, че процесните две ниви от по 24.001 дка са били собственост и са останали в наследство от М. А. И. , бивш жител на с. З..
Ответниците по касационната жалба Б. А. И., Б. Ю. А., Л. Ю. К., Т. В. Ю., И. В. Ю., С. С. А., Н. С. И., С. К. К. , М. М. К., Н. М. М., Х. М. Х. , Ш. М. М. и Д. С. А. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск за установяване, че процесните имоти са били на наследодателя на ищцата М, а не на наследодателя на ответниците А, на чието име е възстановено правото на собственост, въззивният съд е отчел твърдяното в исковата молба придобивно основание /прехвърляне на имотите от общия наследодател С на синовете му М. А. И. и А. С. И. , но записването им в емлячния регистър само на името на пълнолетния брат А/ и е приел, че не е установено от една страна кои са наследниците на С. И. и дали наследодателят на ищцата е сред тях, а от друга страна – че М. И. е бил собственик на имотите – името му е вписано в емлячния регистър под името на А. С. И. , но е зачеркнато, като липсва яснота кога са правени поправките, а и в документа е отразено, че имотите са придобити чрез покупка, а не по наследство, каквото е твърдението на ищцата, а и от гласните доказателства не може да се направи извод, че процесните земи са били собственост на М. И. към омента на образуване на ТКЗС.
Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът е длъжен да изследва чия собственост са били спорните имоти към момента на обобществяването, израз на която са представените решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр.д. № 1317/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876/96 г. на І г.о. и решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/99 г. на ВКС, ІІ г.о. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като въззивният съд е изследвал именно въпроса чия собственост са били процесните имоти с оглед наведеното в исковата молба основание и твърденията в хода на процеса и е обсъдил установеното от доказателствения материал по правилата за разпределение тежестта на доказване.
Останалите наведени от касатора твърдение са свързани с довод за необоснованост на изводите на съда с оглед тезата й, че предмет на произнасяне следва да бъде дали ответниците са установили правото на собственост на наследодателя й, т.е. касаят касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, което е извън хипотезите по чл.280, ал.1 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 26.02.2009 г., постановено по гр.д. № 270 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: