О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 394 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. А. Ф. против определение № 1* от 3.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 889 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , гражданско отделение, с което е прието, че частната й жалба вх. № 6* от 1.03.2009 г. е процесуално недопустима и е прекратено частното въззивно производство.
Ответникът в частното касационно производство Н. В. Н. не е изразила становище.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частното въззивно производство е образувано по частна жалба на Н. А. Ф. против протоколно определение от открито съдебно заседание на 26.03.3009 г. по гр.д. 6213 от 2008 г. на Районен съд В. , с което е оставено без уважение искането по служебен път да бъде изискана преписка № 9* от 2007 г. на Варненска районна прокуратура. Окръжният съд е изложил съображения, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК подлежащи на обжалване актове.
Изводът на въззивния съд е законосъобразен. Обжалваемостта на съдебните определения е изрично регламентирана в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като на самостоятелен инстанционен контрол подлежат преграждащите развитието на делото определения и определенията изрично, посочени в закона. Определението по чл.159, ал.1 от ГПК, с което се отхвърля искане за събиране на доказателство, не препятства развитието на делото и приключването му със съдебно решение, нито е предвидена самостоятелна обжалваемост на същото. Законосъобразността на това определение подлежи на преценка в производството по обжалване на постановеното по спора съдебно решение, но не и при условията на глава ХХІ от ГПК.
Обстоятелството, че при изписване годината на образуване на частното съдебно производство /2008 г. вместо 2009 г./ е допусната очевидна фактическа грешка, както и останалите наведени в частната касационна жалба доводи са изцяло неотносими при преценка законосъобразността на атакуваното определение.
В обобщение частната жалба е неоснователна а въззивното прекратително определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 3.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 889 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: