1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
С., 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1376 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на Н. В. В. и представляваното от него дружество [фирма], [населено място] срещу Определение № 24 от 21.03.2014г. по т.д.№ 2259/2013г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., с което производството по делото, образувано по иск за отмяна на арбитражно решение от 18.06.2012г. по в.а.д. № 742/2011г. и допълнително решение от 16.07.2012г.на АС при Б., е прекратено като недопустимо – поради неспазване на преклузивния срок за предявяване на иска.
По подробно изложени съображения с жалбата се иска отмяна на определението и произнасяне по същество по искането за отмяна. Поддържа се, че преклузивният срок за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането поправка на явна фактическа грешка /с решението от 16.07.2012г./, но това правило е приложимо само в случай, че самото арбитражно решение, постановено на 18.06.2012г., е било редовно връчено. Посочва се, че разпоредбата на чл.48,ал.1, изр.второ ЗМТА не е приложима, тъй като жалбоподателите в качеството им на ответници не са уведомени за постановеното арбитражното решение от 18.06.2012г. Твърди се, че дружеството и неговият управител не са получавали и препис от исковата молба и другите книжа по арбитражното дело, а формалното отбелязване „непотърсено” на изпратените от АС препоръчани писма с известие за доставяне, не може да бъде прието за надлежен опит за предаване на уведомлението и фикцията на чл.32 ЗМТА е неприложима. Поддържа се, че узнаването за постановеното решение е станало с получаване на поканите за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист на 07.02.2013г., спрямо която дата срокът по чл.48,ал.1 ЗМТА е спазен.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на подадената частна жалба.
Не следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, като становището на настоящия състав е, че такава необходимост /чл.278,ал.1,изр.второ ГПК/ не е налице
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК, но е неоснователна:
Следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че разпоредбата на чл.48,ал.1 ЗМТА изрично определя специално правило за броене началото на срока за предявяване на иска за отмяна на арбитражното решение, когато е била депозирана молба за поправката му /с каквато АС е бил сезиран и той се е произнесъл с решение за поправка на очевидна фактическа грешка/. Разпоредбата е императивна и обвързва началото на срока с произнасянето по искането от арбитражния съд. Спрямо тази релевантна дата, в настоящия случай срокът за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА е изтекъл на 16.10.2012г., а исковата молба е депозирана на 08.04.2013г. Образуваното производство по подадена извън преклузивния срок молба е недопустимо и законосъобразно то е прекратено. В хипотеза на постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка датата на получаването /узнаването/ на решението по спора и на решението по чл. 43,ал.1 ЗМТА е ирелевантна за момента, от който тече преклузивния срок за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА
Неоснователно е позоваването от жалбоподателите на възприетото в Решение № 144 от 10.01.2012г. по т.д.№ 946/2010г. на ІІ т.о. тълкуване на разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗМТА. При формулиране на доводите си, основани на цитираното решение жалбоподателите не държат сметка, че в качеството им на ответници по арбитражното дело, шесткратно са им изпращани /л.30 и 33; л.60 и 62; л.73 и 75; л.84 и 86; л.92 и 94; л.99 и 102/ препоръчани писма, всичките върнати с отбелязване „непотърсени”, както и че след първия опит за доставяне на исковата молба и доказателствата, са изискани и приложени доказателства за вписания в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството и за постоянния и настоящ адрес на управителя. В случая са налице безспорни доказателства за изпълнение на задължението по чл.32 ЗМТА за старателното издирване на адресите, на които съобщенията могат да бъдат предадени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 24 от 21.03.2014г. по т.д.№ 2259/2013г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.