О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 09.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4167 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10866 от 16.06.2015 г. на М. Р. М., представляван от адвокати Х. Т. и Ж. М. от АК – Б., насочена срещу въззивно решение № ІІІ-65 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 457/2015 г. на ОС – Бургас в частта му относно допуснатата делба на недвижим имот – жилище при равни квоти. Касаторът поддържа, че в тази му част въззивното решение е неправилно при отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по касация Ш. А. М..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение в атакуваната част окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция, е потвърдил решение № 10 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 384/2011 г. на РС – Айтос, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Ш. А. М. и М. Р. М. при равни права – по ? идеална част за всеки от двамата – по отношение на самостоятелен обект в сграда с административен адрес [населено място], [улица], вх.1, представляващ жилище, заемащо целия първи етаж на сградата, със застроена площ от 82,92 кв.м., подробно описано в решението по местоположение, разпределение и принадлежности.
За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че бракът между страните е сключен на 11.09.1999 г. и е прекратен с развод с решение, което е влязло в сила на 19.09.2009 г., поради което приложим закон за случая е Семейният кодекс от 1985 г., сега отменен. Фактическата раздяла на страните е настъпила през м.март 2009 г., а на 10.06.2009 г. (по време на брака) М. Р. М. е закупил процесния недвижим имот за сумата 41 000 евро. В нотариалният акт е отразено, че 16 000 евро са изплатени на продавачите преди сключване на сделката, а остатъкът от 25 000 евро ще бъде изплатена чрез отпуснат на купувача ипотечен кредит. Договорът за кредит е сключен на 09.06.2009 г., като договарящи страни са Б. [фирма] – кредитор, М. Р. М. – кредитополучател и Ш. А. М. – съпруга на кредитополучателя при изрично вписана клауза по т. 11, че съпругата на кредитополучателя е уведомена за кредита и й е известно, че носи солидарна отговорност за издължаването му по силата на чл. 25, ал. 2 СК, както и че за обезпечаване на кредита ще бъде учредена законна ипотека върху общия имот. Предвид тези факти и на основание чл. 19 СК от 1985 г. въззивният съд е приел, че придобитото по време на брака на страните жилище принадлежи общо на двамата бивши съпрузи, независимо на чие име е придобито. Отчетено е, че във връзка с възраженията на М. Р. М. за липса на принос на Ш. А. М. при придобиването на имота е проведен процес по преюдициален спор, до приключването на който производството по делбеното дело е било спряно. С влязло в сила на 05.07.2013 г. съдебно решение № 179 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 680/2011 г. на РС – Айтос е отхвърлена претенцията на М. Р. М. срещу бившата му съпруга за приемане за установено по отношение на Ш. А. М., че липсва принос от нейна страна при придобиване на посочените в решението имущества, между които и процесното жилище в [населено място]. По тази причина и на основание чл. 299 ГПК не са обсъдени възраженията във въззивната жалба на М. Р. М., че липсва съсобственост, тъй като липсва принос в придобиването от страна на Ш. А. М.. Обсъдено е възражението на М. Р. М. за притежаване на по-голям дял в съсобствеността, а именно – 33000 / 41000 ид.ч., формиран от сбора на стойността на кредита, отпуснат за заплащане на цената (25 000 евро) и половината от заплатените в брой средства (8 000 евро, ? от сумата 16 000 евро), отнесени към пълния размер на цената (41 000 евро). Това възражение е намерено за неоснователно, тъй като по делото не е установено да са били налице лични имущества на ответника в размер на 33 000 евро, които да са трансформирани в собственост върху съответната част от придобитото жилище. Изложено е, че погасяването на кредит, получен за закупуване на имот по време на брака, само от единия съпруг, не съставлява основание да се приеме, че са вложени лични средства в придобиването на имота. Средствата, получени по договор за заем от един от съпрузите, не са лични, тъй като съпрузите отговарят за връщането им солидарно. Без значение са времето и начинът на погасяване на този заем, вкл. и това, че той е погасен след прекратяване на брака от единия от бившите съпрузи. Обобщено е, че с прекратяване на брака съпружеската имуществена общност е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове на страните – чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), съответно – процесният имот следва да бъде допуснат до делба между страните при равни права.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът иска да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса Следва ли квотите на страните да се считат равни за имот, закупен по време на висящ процес за прекратяване на брака, предхождан от фактическа раздяла, чрез кредит погасяван единствено от единия съпруг – кредитополучател в един продължителен период от време – 20, 25 или 30 години, като се поддържа, че възприетото в тази връзка от въззивния съд и формираната от съдилищата, включително ВКС, практика имотът да се третира част от СИО нарушава принципа на справедливостта.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по този въпрос.
Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
По приложението на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), чл. 21 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) е формирана безпротиворечива съдебна практика (както и самият касатор признава в изложението си), съгласно която обстоятелството дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или представлява лично имущество на единия съпруг се преценява към момента на придобиване на собствеността с оглед произхода на вложените при това средства. В случаите, когато необходимите за заплащането на цената средства да са били получени по договор за заем (респ. – кредит), заемополучател (кредитополучател) по който е само единия бивш съпруг, това обстоятелство не би могло да обуслови извод, че влагането на тези средства обуславя наличието на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г. (отм.). Средствата, получени по договор за заем, не са лични, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно съгласно чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) и съответно тези средства са общи по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК. Последващите разплащания, вкл. връщането на взетите в заем средства, не рефлектира върху принадлежността на придобитото право на собственост и не води до промяна на правата в съсобствеността, а обуславя само съществуването на облигационни задължения по изпълнение на солидарното задължение само от единия длъжник.
Така формираната практика по приложението на закона е съществувала към момента на сключване на конкретната придобивна сделка относно процесното имущество и атакуваното решение е постановено в съответствие с нея. Не е съществувала пречка и за страните по настоящото дело, включително касатора, да съобразят поведението си с действащия закон и неговото безпротиворечиво тълкуване. Субективното разбиране на касатора относно съдържанието на понятието „справедливост” не е основание да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То е в противоречие и с последващо формираната задължителна съдебна практика с т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, утвърждаваща като правилна практиката по приложението на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), чл. 21 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), създадена при действието на отменения ГПК, доколкото в мотивите на посоченото тълкувателно решение изрично е прието, че при плащане на цената на закупен по време на брака имот със заемни средства между съпрузите възникват облигационни отношения, като в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Същата постановка е споделена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 3386/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. Само по себе си наличието на формирана при действието на новия ГПК задължителна съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 10866 от 16.06.2015 г. на М. Р. М., представляван от адвокати Х. Т. и Ж. М. от АК – Б., насочена срещу въззивно решение № ІІІ-65 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 457/2015 г. на ОС – Бургас в частта му относно допуснатата делба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с административен адрес [населено място], [улица], вх.1, представляващ жилище, заемащо целия първи етаж на сградата, със застроена площ от 82,92 кв.м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: