5
гр. д. № 2556/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 396
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2556/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2525 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 3083/2012 г. Варненски окръжен съд е потвърдил решение по гр. д. № 1465/2011 г. на Варненски РС, ІХ състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Б. Г., срещу [фирма], [населено място] иск за установяване, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 1002 кв. м. от поземлен имот с идентификатор10135.2515.3561, с площ от 1358 кв. м., по кадастралната карта (КК) на [населено място], р-н Приморски.
Недоволна от решението е останала ищцата Г. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва като иска отмяната му поради това, че е необосновано и незаконосъобразно. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, което основание се извежда от формулираното твърдение, че при постановяване на решението са разрешени материалноправни и процесуални въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна, че с решение № 1213 от 09.03.2005 г. на ОСЗ – В. е признато в полза на Д. Г. право на възстановяване на нива с площ от 2.200 дка, който имот по плана на м. „К. чаир”, кв. В. е заснет с № 2599. Посочено е, че възстановяването ще се извърши по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППСЗПЗЗ. Признатият за възстановяване имот е част от притежавания от наследодателя й Б. Щ. Я. имот – нива с площ от 3.800 дка, по данни от нот. акт № 143/1942 г. и внесен в ТКЗС.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът, предмет на иска, е част от признатия за възстановяване имот. Той е идентичен с част от притежавания от наследодателя Я. имот – нива, която в първия кадастралния план, изработен за местността през 1956 г., е заснета с пл. № 116 с площ от 3.208 дка., записан в разписния лист на негово името. В помощния кадастрален план (П.) от 2003 г. е заснет имот № 2599, с площ от 2200 кв. м., който е записан на името на Я. и който имот съвпада със северната част на имот пл. № 116 по плана от 1956 г. Останалата част от имота е включена в имот пл. № 2594 по П..
Вещите лица са установили, че през 1987 г. е бил изработен кадастрален план за местността „А. мак, в който план е заснет имот пл. № 39, застроен с три сгради двуетажна масивна – почивна база на ф-ка „Хр. Б.”, с площ от 401 кв. м., двуетажна сграда на площ от 24 кв. м. и едноетажна на площ от 30 кв. м. Тези сгради са били заснети и в ПНИ от 2003 г. В този план, изработен за с. о. „А. мак” е бил заснет имот пл. № 515.39. Този имот в сега действащата КК, в сила от 2008 г., е заснет като два имота, в резултат на извършена делба. Заснет е като имот с идентификатор № 10135.2515.3561 и имот с идентиф. № 10135.2515.3562. Установяват и идентичността на спорния имот с идентификатор № 10135.2515.3561 с част от възстановения имот № 2599.
Ответникът е противопоставил възражение, че е собственик на имота на основание правоприемство и приватизация по реда на ЗППДОбП (отм.).
По делото е установено и това, че строителството на описаните сгради е завършено през 1965 г., като е изпълнено на основание одобрен архитектурен проект от 1963 г., върху дворно място с площ от 2500 кв. м., което е било отредено за почивна станция и къмпинг. Сградите и дворно място с площ от 2500 кв. м. са били предоставени за стопанисване и управление през 1967 г. на ПТП „Хр. Б.”. През 1991 г. със заповед на министъра на индустрията, търговията и услугите е образувана фирма с държавно имущество „Хр. Б.” с имуществото на ПТП „Хр. Б.”. Държавната фирма е преобразувана в Е. с активите и пасивите на държавната фирма, които са включвали и спорния имот. През 1996 г. на основание заповед на министъра на промишлеността № РД-17-30/05.02.1996 г. Х. Б. Е., [населено място] е преобразувано в ЕАД. Дружеството е станал собственик на имуществото, включено в капитала му на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
Построените в имота сгради са съществували и към 2006 г., по данни от сключен договор за доброволна делба между ответника и [фирма], в който е уговорено те да бъдат съборени. В изпълнение на уговореното сградите са премахнати през 2008 г. Позовавайки се на това ответникът е направил възражение, че процесният имот не подлежи на земеделска реституция поради наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ.
От така установените факти съдът е приел, че ответникът е собственик на спорния имот, чрез извършена приватизация. Направил е извод и за това, че имотът не подлежи на земеделска реституция, тъй като върху него е проведено обществено мероприятие – построена е почивна станция преди 01.03.1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ, което представлява ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и правоимащите лица имат право само на обезщетение, а не на реално възстановяване на кооперирания имот.
В изложението към касационната жалба са формулирани три въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика по тях.
Първият въпрос е за това дали при възстановяване на право на собственост върху имот, попадащ в терен по § 4 П. на ЗСПЗЗ, органът по земеделска реституция трябва да изследва застроената площ и необходимият прилежащ терен. Този въпрос не е решаван от съда. Предмет на иска е установяването на това дали ответникът има противопоставими права върху признатия за възстановяване имот, с оглед завършване на процедурата по възстановяване с издаване на заповед на кмета на общината, в района на който се намира имота. Това е разрешеният от съда въпрос. Уточняването на площта на терена, усвоен за мероприятието, ще се извърши при изработването на плана на новообразуваните имоти по реда на чл. 28, ал. 1 ЗСПЗЗ. Този въпрос е извън предмета на делото.
Изразеното в т. 2 на изложението не съставлява въпрос, а твърдение, в смисъл че застрояването на имот, който се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е пречка да бъде признато право на собственост на бившия собственик, а ответника разполага с право да иска обезщетение за заплащане на подобренията. Така направеното твърдение, не може да бъде преформулирано като въпрос, който да обуслови общата предпоставка за допускане на касационна проверка на решението. Правният въпрос, сочен в изложението от касатора, трябва да е от значение за делото, за формиране решаващата воля на съда. В т. 2 на изложението не е поставен правен въпрос, който да е решен от съда и да е обусловил решаващите му изводи по изхода на спора.
Въззивният съд е изразил в мотивите становище, че с постановеното решение на ОСЗ, от което ищцата черпи права, в нейна полза е признато право на възстановяване на заявения имот, който се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С това решение не се определя начина на възстановяване, тъй като не е установено дали върху имота не е проведено мероприятие, което да съставлява пречка по смисъл на чл. 10, ал. 7 или 10 б ЗСПЗЗ за възстановяването му. Предмет на отрицателния установителния иск е отричането на права на ответника върху имота, които препятстват възстановяването му в реални граници. Предвид на този предмет същественият разрешен от съда въпрос е дали върху имота е било изпълнено мероприятие, в случая застрояване преди 01.03.1991 г., което съставлява пречка по смисъла на 10б ЗСПЗЗ за възстановяването му в реални граници. Този въпрос съдът е разрешил в съответствие със задължителната практиката на ВКС по него, израз на която са някои от представените с изложението решения като: Р № 857 от 7.10.2008 г. по гр. д. № 3008/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о. Р № 1084 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 4506/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.
Третият въпрос е за това дали ответникът по отрицателен установителен иск, който черпи права от приватизация, носи доказателствената тежест за да установи, че държавата е придобила право на собственост върху имота, който е застроила и предоставила за стопанисване на държавното предприятие, чиито правоприемник е ответника.
Този въпрос също не е решаван от съда. В случаите, когато държавата е изпълнила обществено мероприятие върху терен, в случая внесен в ТКЗС, той заедно с построено стават собственост на държавата по разпореждане на закона – чл. 10 б, ал. 5 ЗСПЗЗ.
В представения по делото акт за държавна собственост № 6957 от 16.11.1965 г. се установява, че той е съставен на основание чл. 7 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951 г. и че се одържавяват всички покрити и непокрити недвижими имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на предприето, които са изброени подробно в писмо № 1603 от 11.05.1965 г. Констатациите в акта не са опровергани и те сочат на извършено одържавяване на имота още през 1965 г., след построяване на почивната станция.
Съдът при постановяването на решението е съобразил това, че за да е налице ограничение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е достатъчно върху имота да е проведено мероприятие. Построената почивна станция представлява мероприятие по смисъла на закона, поради което е ограничение за възстановяване на собствеността върху усвоения за него терен.
Поради това, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационна проверка искането следва да се остави без уважение.
При този изход на спора касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация на [фирма], [населено място] направените разноски за това производство, които са в размер на 2000 лв., по данни от договор за правна помощ от 07.03.2013 г. сключен с адв. Т. Р. от ВАК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2525 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 3083/2012 г. Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 2, да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2000 (две хиляди) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: