3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
С., 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1443/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] – в несъстоятелност, заличено, чрез управител с прекратени правомощия К. С. М., чрез адв. К. А. – САК срещу Определение № 839 от 04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 149/ 2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 03.02.2015 г. на съдията по вписвания в Служба по вписвания при Костинбродски районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нот. акт №74, том V, рег.№5343, н.дело № 831/15.10.2007 г. по описа на нотариус № 103, вписан с рег.№ 2256, акт №144, том І, д.№ 1947/ 2007 г. на Служба по вписвания при КРС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд не е вникнал в оплакванията, не е съобразил фактическата поредност на незаконосъобразните действия и актове на СОС, не е обсъдил наведените правни и фактически доводи и съображения.
В Изложение по чл. 279 ал. 3, вр. чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: следва ли договорната ипотека поради липса на предмет, като акцесорна на главното вземане, да бъде заличена при условие, че главното вземане е погасено на основание чл. 739 ТЗ; следва ли влязлото в сила съдебно решение за заличаване на търговско дружество ипотекарен длъжник да се счита за основание за заличаване на ипотеката от кръга на изчерпателно изброените в чл. 179 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише заличаване на договорна ипотека, намира, че частната касационна жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да заличи договорната ипотека, съдът е посочил, че с нот.акт 74, том V, рег. №5343, н.дело № 831/15.10.2007 г. на нотариус № 103, вписан с рег. №2256, акт №144,том І, д.№ 1947/2007 г. на Служба по вписвания при КРС, [фирма] е предоставил на [фирма], Е. К. М., Г. М. Т. и Ж. Иванова Г. заем 450 000 евро, за обезпечаване на който ипотекарният длъжник [фирма] е учредило в полза на кредитора ипотека върху собствения на дружеството имот: поземлен имот, представляващ УПИ V в кв.232 по плана на [населено място], заедно с двуетажна сграда със застроена площ 926 кв.м. Съобразил е, че с Решение №83/22.05.2013 г. по т.д.№ 10/2012 г. на СОС, влязло в сила на 31.10.2014 г., производството по несъстоятелност на Е.”О. – [населено място] е прекратено и е постановено заличаване на дружеството. Аргументирал е, че съгласно чл. 179 ал. 1 ЗЗД, когато заличаването на вписана ипотека се иска не от кредитора, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила решение, като е установена съдебна практика, че с това решение трябва заинтересованият правен субект да е установил по исков ред, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува т.е., че са погасени задълженията по ипотеката или че самото ипотечно право не съществува, последица от уважаването на какъвто иск е заличаване на ипотеката. Тъй като с молбата за заличаване на ипотеката по чл. 179 ЗЗД не е представен акт за съгласието на кредитора, нито препис от влязло в сила решение, съдът е приел молбата за неоснователна и е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише заличаване на договорната ипотека.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че е налице поддържаното основание. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, които условия в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 839 от 04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 149/ 2015 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: