6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 09.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1404 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Р. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Х. Д. срещу решение № 432 от 08.03.2015г. по т. дело № 1485/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 193 от 05.02.2015г. по т. дело № 2939/2014г. на Софийски градски съд, VІ т. о., 22 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Р. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците от 30.04.2014г. по т. 3 от дневния ред, с което не е прието изменение на клаузата на чл. 7 от дружествения договор.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Подлежат ли на съдебен контрол чрез иск по чл. 74 ТЗ незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на съдружниците, които се изразяват в неблагоприятно за ищеца запазване на съществуващото положение?
2. Дали съдружниците в едно търговско дружество са императивно длъжни да отразят в дружествения договор промените в членския състав на дружеството и в разпределението на дяловете, причинени от напускането на съдружник и прехвърлянето на неговите дялове на друг съдружник, или не?
3. Как прогласеното от закона „свободно” прехвърляне на дялове между съдружници и напускането на съдружник да бъде вписано в Търговския регистър, без да бъде зависимо от волята на останалите съдружници, отказващи да приемат изменение на дяловете и съдружниците в дружествения договор?
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано от касатора с обстоятелството, че въпросите са свързани с тълкуване на чл. 74 ТЗ във връзка с чл. 129, ал. 1, предл. 2, ал. 2 ТЗ и чл. 119, ал. 1, 2 и 4 ТЗ, и необходимостта от създаване на постоянна практика по реда на чл. 290 ГПК, за да се избегнат бъдещи противоречие и грешки при прилагането на посочените разпоредби.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез особен представител адв. М. П. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради наличието на постоянна практика по чл. 290 ГПК по отношение на прекратяването на участието на съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Поддържа становище за правилност на въззивното решение и претендира присъждане на направените разноски.
Третото лице – помагач К. Т. Л. – В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. М. Н. оспорва касационната жалба, прави възражение за липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поддържа становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с договор по чл. 129, ал. 2 ТЗ, сключен на 17.10.2013г. с нотариална заверка на подписите, съдружникът Р. С. Н. е продал на Г. Р. А. собствените си 5 дяла от капитала на [фирма], всеки на стойност 100 лв., с обща стойност от 500 лв., а преди това с писмено предизвестие, връчено на дружеството на 25.07.2013г. Р. Н. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е заявил, че прекратява участието си като съдружник в дружеството, считано от деня, следващ изтичането на срока на предизвестието. С нотариални покани, връчени на останалите съдружници, съответно на съдружника Ю. Ж. на 22.04.2014г. и на К. Т. Л. – В. на 16.04.2014г., ищецът в качеството си на управител на [фирма] е свикал общо събрание на съдружниците на 30.04.2014г., при определен дневен ред, в който т. 3 включва вземане на решение за изменение на чл. 7 от дружествения договор, отразяващо настъпилите промени в съдружниците и собствеността на дружествения капитал, настъпили след напускането на съдружника Н. и продажбата на дяловете му на А., в резултат на което Г. Р. А. притежава 25 дяла или 50 % от капитала на обща стойност 2 500 лв., К. Т. Л. – В. – 20 дяла или 40 % от капитала на стойност 2 000 лв. и Ю. А. Ж. – 5 дяла или 10 % на стойност 500 лв. На проведеното на 30.04.2014г. общо събрание за изменението на клаузата на т. 7 от дружествения договор, отнасяща се до промяната в собствеността върху дяловете от капитала на дружеството и разпределението им между съдружниците след напускането на съдружника Н. и прехвърлянето на притежаваните от него дялове, е гласувал само Г. А. с 25 дяла, представляващи 50 % от неговия капитал, а останалите двама съдружници, собственици на останалите 25 дяла, представляващи 50 % от капитала на дружеството, са гласували против, и съгласно протокол № 1/2014г. предложеното решение не е прието.
Въз основа на установената фактическа обстановка и на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ съдебният състав е изложил съображения, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, транслативният ефект на договора настъпва с постигане на съгласие между прехвърлителя и приобретателя за неговото сключване в предписаната от ал. 2 на чл. 129 ТЗ особена форма ad validitatem – писмена с нотариална заверка на подписите, като съгласие на общото събрание на съдружниците, обективирано в решение, не е необходимо и наличието на такова решение не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на дялове.
Въззивният съд е посочил, че прекратяването на участието на съдружника в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва с изтичане на 3-месечния срок от връчване на писменото предизвестие, с което съдружникът упражнява признатото му от закона потестативно право едностранно да прекрати членственото си правоотношение, без да бъде обуславяно от други модалитети или предпоставки, в частност от уреждането на имуществените отношения по чл. 127 във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на неговите дружествени дялове.
Приел е, че праводателят на ищеца – съдружникът Р. Н. е прекратил участието си в дружеството на 26.10.2013г., когато е изтекъл срокът на писменото му предизвестие, отправено по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Договорът от 17.10.2013г., с който прекратилият участието си съдружник е прехвърлил своите пет дяла на ищеца А., е сключен в предписаната от закона форма, поради което е породил транслативното си действие по отношение на дружеството и на останалите съдружници със сключването му и към датата на провеждане на общото събрание – 30.04. 2014 г., ищецът се легитимира като собственик на 25 дяла, представляващи 50 % от капитала на дружеството.
Въз основа на протокола за проведеното на 30.04.2014г. общо събрание, въззивната инстанция е констатирала, че за изменение на клаузата на чл. 7 от дружествения договор е гласувал само ищецът, не е формирано установеното от чл. 137, ал. 2 ТЗ и чл. 15 от дружествения договор на [фирма] квалифицирано мнозинство повече от три/четвърти от капитала за приемане на решение на общото събрание за изменение и допълване на дружествения договор.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 74 ТЗ, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че съдебната интервенция в отношенията между съдружниците, като резултат от успешното провеждане на конститутивния иск се изчерпва с отмяната на взетото в нарушение на закона или устава решение на общото събрание, заличаване занапред на правните му последици и възстановяване на съществувалото до приемането му правно положение. Изложил е съображения, че съдът не може да постанови правната промяна, която би произтекла от невзетото решение, ако такова беше прието, нито да замести волята на съдружниците като постанови правните последици на невзетото позитивно решение. Постановеното решение заличава неблагоприятните за съдружника-ищец последици от взетото решение, но не замества липсващата воля на общото събрание за приемане на невзетото позитивно решение, нито съдът може да задължи органа на дружеството да приеме такова решение. Въззивният съд е направил извод, че след като не е формирано законоустановеното мнозинство за приемане на положително решение за изменение на дружествения договор, не следва да се обсъжда въпросът дали запазването на статуквото противоречи на сочените от ищеца законови норми, доколкото съдът не е оправомощен да постанови исканата правна промяна, респективно да замести липсващото позитивно решение за изменение на дружествения договор в тази част.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия и втория правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която целта на конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ е отмяна на взетото в нарушение на закона или устава решение на общото събрание, заличаване занапред на правните му последици и възстановяване на съществуващото до приемането му правно положение. С неприемане на решение за изменение на дружествения договор в смисъл отразяване на настъпилите промени в размера на дружествените дялове на съдружниците поради прехвърляне на дяловете от напусналия съдружник на друг съдружник не се запазва съществуващото положение относно дяловете, тъй като транслативното действие на договора за покупко-продажба на дяловете от единия съдружник на друг съдружник, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, настъпва със сключване на договора, като съгласие на общото събрание на съдружниците, обективирано в решение, не е необходимо, ако друго не е уговорено в дружествения договор. Отразяването на настъпилите промени в дружествения договор е последица от прехвърлянето на дяловете и напускането на съдружника – праводател на ищеца, за които не е необходимо приемане на решение на общото събрание на съдружниците. Поради това неприемането на решение от общото събрание за изменение на дружествения договор в горепосочения смисъл не се изразява в неблагоприятно за ищеца запазване на съществуващото положение – от момента на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове от Р. Н. на Г. А. ищецът се легитимира като собственик на 25 дяла, представляващи 50 % от капитала на дружеството, с които има право да гласува в заседанията на общото събрание на съдружниците.
Посоченият от касатора трети материалноправен въпрос е относим към предпоставките и необходимите документи за вписване в Търговския регистър на прехвърлянето на дялове между съдружниците и напускането на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, същият е ирелевантен и не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдяната от касатора предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на особения представител на ответното дружество адв. М. П. П. възнаграждение в размер 500 лв., изчислено съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 08.03.2015г. по т. дело № 1485/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА Г. Р. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на адв. М. П. П. възнаграждение за особен представител в размер 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач К. Т. Л. – В. от [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: