О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 19.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2152 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. против решение № 31 от 23.01.2015г. по в.гр.д.№1322/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора, с която е потвърдено решението № 673 от 28.05.2013г. по гр.д.№1850/2011г. на Старозагорски районен съд. С последното са уважени предявените от П. П. М. искове, като всеки от касаторите е осъден да заплащане на суми, както следва: К. К. – 8951,51лв. В. К. 2983 лв., М. С. – 7504,80 лв. и Д. В. – 6003,84 лв., представляваща обезщетение в парична равностойност на вложените от П. М. средства в общата стойност на изпълнените строително-монтажни работи в недвижим имот в [населено място] с идентификатор 68850.503.76, със съгласие и без противопоставяне от страна на собствениците на земята, въз основа на учредено право на строеж, за което е признато за установено, че е погасено по давност, с които извършени подобрения се е увеличила стойността на имота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, неконкретизиран по основание и размер за всеки от ответниците и по нередовна искова молба и за неправилност на решението защото съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи, включително и във въззивната жалба а е подходил избирателно, не е констатирал непълнота на доклада на първата инстанция и е дал противоречиви указания във въззивното производство. Твърди се противоречие на решението с и материалния закон предвид начина, по който е определено дължимото обезщетение.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с вероятна недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба и по непердявен иск и за правомощията на въззивната инстанция при преценка пълнотата на доклада, изготвен от първата инстанция по чл. 146 ГПК, за задължението на въззивния съд, ако констатира непълнота, той да извърши пропуснатите процесуални действия, респективно да повтори опорочените. Формулиран е и въпрос относно това как се определя обезщетението по чл. 72 ЗС.
Ответникът по касация П. М. оспорва допускането до касационен контрол, тъй като съдът се е произнесъл по редовна искова молба и по предявения иск, обсъдил е всички относими доказателства и доводи на касаторите, а решението е в унисон със задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
С н.а. № 141,т.ІХ/19.06.1995г. касаторите К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В., като съсобственици на п. ХІІІ-3499, 3496 от кв. 58 по плана на Стара З. учредяват на [фирма] правото на строеж за обекти от предвидената по плана сграда, като взаимно си учредяват право на строеж за отделните обекти, които всеки от тях да придабие в индивидуална собственост след изграждане на сградата. Правото на строеж е учредено срещу задължението на търговското дружество да проектира и построи за своя сметка и със свои средства обектите от сградата включително и тези на собствениците на терена. В изпълнение на договора, [фирма] съгласува и одобрява архитектурен проект и се снабдява със строително разрешение, издадено през 1995 г. от [община]. За да финансира строителството, [фирма] продава правото на строеж за обектите, за които му е учредено и сключва договори за строителство с преобретателите на това право. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.1995г. ищецът купува от [фирма] правото на строеж за апартамент Б на терасовиден етаж на [улица]-134, а с н.а. № 54,т.ХV/12.09.1995г. 11.09.1995г. сключил окончателен договор за същия обект. На 11.09.1995г. ищецът сключва договор за строителство с [фирма] и в изпълнение на договора плаща на строителя суми в общ размер на 1470000 неденом. лв, както следва: с приходен касов ордер № 31 от 29.08.1995г. сумата от 28000лева, с приходен касов ордер № 32 от 29.08.1995г. сумата от 118000лева, с приходен касов ордер № 33 от 04.09.1995г. – 327000лева, с приходен касов ордер № 36 от 11.09.1995г. – 262000лева и с платежно нареждане – 05.07.1996г. сумата от 735000 лева. Съгласно договора, строителя следвало да завърши строежа съгласно в 18 месечен срок от издаване на строителното разрешение – т.е на 22.03.1997г. През есента на 1996г. поради икономическите условия в страната строителят преустановил окончателно строителството. Към този момент на място били изпълнени изкопни работи, основи, подземни комуникации – канализация и ел.захранване, изпълнение на сутерена с рампа, 8 гаража и мази, партер с магазини в него и ателиета, първи и втори етаж със стоманобетонна плоча – в груб строеж, частично зидария на третия етаж. С влязло в сила решение на 26.09.2007г. по гр.д.№ 1854/2006г. на РС-Стара Заагора е признато за установено по отношение на [фирма] по иск на собствениците на дворното място, че правото на строеж, учредено на това дружество е погасено по давност. С влязло в сила на 24.06.2010г. решение № 16 от 27.11.2008 год. по гр.дело № 817/2008 год. на Старозагорския районен съд по иск на собствениците на дворното място е признаване за установено и по отношение на П. П., че прехвърленото в негова полза с н.а.№ 54, т.ХV 4425/1995 год. от [фирма] право на строеж за апартамент № Б с площ общо 143 кв.м. на терасовиден етаж е погасено по давност като неупражнено в продължение на 5 години в полза на собствениците на земята К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В.. С н.а. № 67, т.ІІІ от 17.12.2010г. те учредяват право на строеж на [фирма], което „да извърши преустройство и надстрои така построената до степен на груб строеж сграда. Използван е архитектурния проект от 25.07.1995г. и е презаверено строителното разрешение от 22089.1995г. Според заключението на комплексната СТЕ, приета от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото, по констатации от доклада за оценка на съществуващото строителство относно строителната конструкция е посочено, че конструкцията не е ковпромитрана, годна е и не са предписани допълнителни мероприятия за възстановяването й.
Ищецът е притендирал обезщетение в размер на 13,410% от стойността на извършените строително-монтажни работи до спиране на строителството. То е оценено общо за 10 961 218 неденом. лв. към момента на спиране на строителството. Ищецът е платил по представените платежни документи 1 470 000 неденом. лв. Тази сума според списъкът, изготвен от [фирма] съставлява 13,410 % от изпълнените СМР до спиране на строителството. Отнесен, този процент към стойността на реализираното строителство от [фирма] към настоящия момент е 25 440 лв. Това е частта от подобренията в имота на ответниците, с които се е увеличила стойността на имота им за които е платил ищеца. Съдът е разпределил тази сума като е съобразил правата на собствениците по представените нотариални актове върху двата имота, обединени в общ парцел с оглед по-целесъобразното застрояване.
При първото възивно разглеждане на делото, възивната инстанция е приела, че РС неправилно е определил правното основание на предявените искове по чл.72 от ЗС, защото в исковата молба ищецът не твърдял, че е добросъвестен владелец, а РС приел, че е добросъвестен владелец, извършил подобрения, за които собственикът знаел. Квалифицирал предявения иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. Затова обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и върнал делото за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск.
С решение № 148 от 15.07.2014г. по гр.д.№ 852/2014г. на ВКС І гр.о., това решение е отменено, като постановено в нарушение закона и на процесуалните правила и задължителната съдебна практика – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1. Изхождайки от разясненията, дадени в това ТР, съдът е посочил изрично, че квалификацията на иска е част от решаващата дейност на съда. При неточен доклад, следва да даде указания на страните да ангажират необходимите доказателства.
С второто възивно решение, предмет на обжалване сега, въззивната инстанция е възприела квотите върху дворното место, определени от РС : Бивш имот 3499 от кв. 58 с площ 220 кв.м.е собственост на К. К. и В. К. в съотношение ? ид.ч. към ? ид.ч. Този извод кореспондира на приетите по делото н.а. № 26,т.24/1989г. и н.а. № 86,т.ХV/1994г. Бивш парцел № ХVІІІ-11 с площ 249 кв.м. е бил притежаван от М. С. и Д. В. при права 5/9 ид.ч. за нея и 4/9 ид.ч. за него /от н.а. № 25,т. 1/1981г. може да се направи такъв извод, като не могат да се установят други, различни от тези права от представените н.а. № 121,т.4/1956г. и н.а. 172,н.V/1961г. и представеното удотоверение за наследници на Д. Д. В../. Отреденият общ парцел за двата имота е заснет в кадастралната карта като имот с идентификатор 68850.503.76. и правата на ответниците са съобразени с обединената площ. Фактическата обстановка във връзка с първоначалното изграждане на строежа до спирането и довършването на строителството са проследени въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът се е позовал на назначените СТЕ и въз основа на тях е приел, че реализираното строителство от [фирма] е било 47 % от изграждането на сградата.
Няма основание за допускане до касационно обжалване поради недопустимост на обжалваното решение. В исковата молба са изложени фактите, от които ищецът извлича притендираното право. Както е посочено в първото касационно решение на ВКС по спора, квалификацията на фактите е решаваща дейност на съда. Той е този, който следва да определи съобразно твърденията в исковата молба в какво качество са извършени подобренията. Първата инстанция е разгледала спора по чл. 72 ЗС. При второто разглеждане на делото съдът е дал указания предвид твърденията на ответника, че се касае за претенция по чл. 59 ЗЗД да докаже фактите от фактическия състав на този текст. Това не означава, че съдът е квалифицирал предявения иск по това основание и не лишава съда от право на преценка в какво качество ищецът е увеличил стойноста на имота на ответниците. Съдът е изпълнил задължението си да укаже на твърдящия определен факт, че е негова доказателствената тежест. Отделно от това, нормата на чл. 59 ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване, а правото на добросъветния владелец на стойността, с която се е увеличил имота по чл.- 72 ЗС е специална хипотеза на неоснователно обогатяване, която изклучва приложението на общото правило на чл. 59 ЗЗД. Правото на касаторите на защита не е нарушено, тъй като пред РС те са се бранили именно по иск по чл. 72 ЗС. В този смисъл съдът се е произнесъл по предявения иск, разгледан и от РС и е изложил мотиви защо квалифицира спора по този текст. Ищецът е притендирал солидарно осъждане на ответниците, но поради това, че съдът е установил, че няма такава нито по договор, нито произтичаща от закона, е приложил императивната норма на чл. 30, ал.3 ЗС и е разпределил дължимата сума съобразно доказаните по делото права върху съсобствения имот. Обстоятелството, че се притендира солидарно осъждане, а се постановява осъждане съобразно правата не прави решението недопустимо, защото когато няма солидарност, дългът се разпределя съобразно задълженията на всеки, а в случая съгласно чл. 30, ал.3 ЗС, те се определят от правата на съсобствениците върху имота, защото в същите права те придобиват подобренията, увеличили стойността на имота.
Съдът е обсъдил относимите към спора събрани доказателства и доводите на страните. приел, че на основание чл. 92 ЗС, подобренията са за собственика на дворното место. Позовавайки се на разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1/2011г. на ОСГК, съдът е приел, че ищеца е добросъвестен владелец, тъй като правото на строеж му е било учредено на годно основание – правна сделка. При погасяване правото на строеж отпадат правата на суперфициарите, не се прилага чл. 88, ал.2 ЗЗД, но реализиралите СМР бивши суперфициари в имотите на учредителите са добросъвестни владелци и имат право да получат сумата, с която се е увеличила стойността на имота – т.е. имат правата по чл. 72 ЗС.
Разгледани са всички оплаквания във въззивната жалба. Прието е за неоснователно оплакването за липса или за непълен доклад от РС, тъй като такъв е направен в протокола от 16.07.2011г. и страните не са възразили по него. Делото не е решено въз основа на правилата на доказателствената тежест, а съобразно приетите доказателства, поради което не даването на указания не се е отразило на крайния резултат. Съдът е длъжен да укаже доказателствената тежест само за фактите, за които не са ангажирани доказателства. Не е налице неизпълнение правомощията на въззивната инстанция за извършване на контрол за спазване нормата на чл. 146 ГПК, респективно решението не е постановено в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК.
Обсъдени са всички доводи във въззивната жалба, поради което въззивното решение не противоречи на съдебната практика, която задължава съда да направи това. Като неоснователно е преценено оплакването за погасяване на претенцията по давност, тъй като е предявена преди изтичане на пет години от предявяване на иска против ищеца за погасяване правото на строеж. Като неоснователен е приет и довода, че ищеца не е легитимиран да води иска и ответниците не били пасивно легитимирани. Съдът е приел, че след погасяване правото на строеж, ищците се обогатяват с реализираното до определен етап строителство в собствения им имот. То е финансирано от лицата, които са притежавали правото на строеж по силата на правна сделка за учредяване, която дава качеството на ищеца като добросъвестен владелец. Към момента, когато е реализирано строителството от първия строител, той не е могъл да знае, че в последствие ще се погаси правото на строеж. При квалифициране на претенцията, като такава по чл. 72 ЗС съдът се е позовал и на разясненията, дадени в ПП-6-74. [фирма] е реализирал строителството в изпълнение на възмезден договор за строителство. Претенцията по настоящото дело е за изпълнената част по договора. За нея ищецът не може да притендира възстановяване на сумата от изпълнителя, защото за тази част има изпълнение. Изпълнената част е инкорпорирана в сградата при довършването й, а за изграждането е използван първоначалния проект, изготвен от първоначалния строител. Обстоятелството, че под въздействие на климатичните фактори, построената част от сградата не е била в добро състояние и се е наложило почистване и укрепителни работи не е основание за намаляване на обезщетението. Риска от овехтяване и погиване не е в тежест на бившия суперфициар след устанвяването, че правото е потасено. Действа принципа вещта погива са собственика й, респекитвно той поема риска от климатичните въздействия. От собственика на терена зависи дали и кога ще предяви иска за погасяване на правото на строеж и кога ще предприеме действия за довършване на сградата, от което бившия суперфициар не може да търпи неблагоприятни последици. По изложените съображения доводите, че неправилно е уважен иск против лица, които не са пасивно легитимирани и че не е и оплакването, че не било обсъдено това възражение на касаторите във въззивната жалба е неоснователно. Съдът е изложил мотиви по него
Относно начина на определяне на увеличената стойност, твърденията за противоречие с ПП-6-74 в жалбата са неоснователни. Определена е стойността на изграденото от първия строител като 47 % от цялата сграда и то е остойностено към момента на изграждането и към настоящия момент. Таблиците към СТЕ, са само илюстрация на това какво се включва в този процент реализирани СМР. Ако липсваше такова описание, възражението би било, че не е ясно как е формирана сумата. Затова доводите, че увеличената стойност не била определена съобразно разясненията в задължителната практика ПП-6-74г. са неоснователни.
По изложените съображения, не се допуска касационно обжалване. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 23.01.2015г. по в.гр.д.№1322/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора по касационна жалба, подадена от К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: