О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 491 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. Т. против определение № 103 от 15.04.2011г. по гр.д.№ 140/2011г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10228/03.12.2010 г., подадена от Г. Н. Т. от [населено място], [улица], обл.Р. за отмяна на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК на решение № 327/01.07.2010 г. по гр.дело № 581/2010 г. на ВКС II г.о., с което е оставена без уважение молбата на Г. Н. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 14/19.02.2007 г. по гр.дело № 310/2006 г. на Кубратския районен съд, потвърдено с решение № 121/08.05.2007 г. по в.гр.дело № 121/2007 г. на Разградския окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 1153/16.12.2008 г. по гр.дело № 4157/2007 г. на ВКС IV г.о..
Навежда се общо оплакване за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, което не е развито.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че решението, с което съдът се произнася по молба за отмяна не разрешава спора със сила на пресъдено нещо, не е и съдебни акт, приравнен на решение, с който се разрешават спорове за материално право, приравнено по правни последица на влязло в сила решение и за което законът не предвижда защита по друг ред.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 303, ал.1 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, когято е налице някое от изчерпателно изроените основания. Всяко от тях предполага разрешаване на спор за материално право, обезпечава допустимост на иска, респективно на решението и участието на страната в процеса лично, или чрез представител. Предмет на искането за отмяна е решение, с което съдът се е произнесъл по друга молба за отмяна на влязло в сила решение. Тези решения, постановени по извънреден способ за контрол на съдебни актове, имат за предмет само изследване на въпроса дали е налице наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал.1 от ГПК. С решението по чл. 307, ал.2 от ГПК не се разрешава спора между страните със сила на пресъдено нещо. Това решение не подлежи нито на инстанционен нито на извънинстанционен контрол. При наличие на други нови обстоятелства, или друго основание за отмяна, може да бъде подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение на тези други основания. Преценката на съда обаче, че не е налице наведеното основание за отмяна е окончателна. Затова подадената молба против решение по чл. 307, ал.2 от ГПК е недопустима. При формиране на този извод не са нарушени процесуалните правила, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 103 от 15.04.2011г. по гр.д.№ 140/2011г. на Върховен касационен съд ІІ гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: