О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .397
гр. София.29.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на………………септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 339/2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по подадена от М. П. М. от гр. Б., чрез пълномощника му адвокат Г. Д. , частна жалба против определението от 18.05.2009 год. по гр. д. № 975/2006 год. на Софийския окръжен съд, с което същият, в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, е осъден да заплати на Н. Х. Н. и Т. М. Н. сумата 457.50 лв., представляващи направени от тях разноски за двете инстанции.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно по съображенията за характера на предявения от него иск, който е и уважен, и моли да бъде отменено и вместо това се остави без уважение молбата на ответниците за разноски.
Ответниците оспорват частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, а по същество и основателна. Съображенията за този извод са следните:
Жалбоподателят М. М. е ищец в производството по предявения от него против първоначалните ответници Н. и Т. Н. иск за разпределение на ползуването на съсобствения им поземлен имот в гр. Б.. С влязлото в сила на 27.01.2009 год. решение искът е уважен, като ползуването на имота между страните е разпределено по предложения от вещото лице първи вариант, възпроизведен подробно в диспозитива на въззивното решение, оставено в сила от касационната инстанция.
Във въззивното решение съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските. Подадената молба за присъждането им по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е постъпила на 30.03.2009 год., поради което и с оглед датата на влизане в сила на решението е извън срока, предвиден в тази разпоредба. Независимо от това, настоящият състав счита, че с оглед момента на подаването й е приложим реда по чл. 248 ГПК, съгласно който изводът за недопустимост на искането не се променя. Въззивният съд недопустимо е разгледал молбата за присъждане на разноски за двете инстанции на още едно основание – след подаване на касационната жалба от ищеца, ответниците са подали молба, постъпила на 7.05.2007 год. за изменение на решението в частта му за разноските и по нея е постановено определение в закрито заседание на 8.05.2007 год., с което същата е уважена до размер 229 лв., представляващи половината от направените от тях в двете съдебни инстанции разноски в размер общо на сумата 457.50 лв. Това определение е съобщено на страните и няма данни да е обжалвано, поради което и е влязло в сила, а и самите ответници изразяват становище за наличието на предходна молба. Затова и като се е произнесъл повторно по въпроса за разноските, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а искането за разноски се остави без разглеждане.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определението от 18.05.2009 год. по гр. д. № 975/2006 год. на Софийския окръжен съд, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н. Х. Н., чрез адв. А, за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, подадена на 30.03.2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: