О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 09.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1983 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 290 от 05.10.2009 година по гр.д. № 483/2009 г. на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 115 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 1006/2008 г. на районен съд гр. Д., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от П. Г. И. от с. Д. против Основно училище “П”, гр. Д. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 9 от 02.09.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1654,41 лева. В решението е прието за установено, че през учебната 2008/2009 година ищцата П. Г. И. е изпълнява длъжността “учител” при Основно училище “П”, гр. Д.. Със заповед № 9 от 02.09.2008 г на директора на училището, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ след реално намаляване обема на работата – намаляване броя на учениците, съответно на паралелките за учебната 2008/2009 г. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено незаконно поради нарушение на изискванията за провеждане на подбор по чл. 329 КТ, тъй като по делото не е установено кои са фактите, обусловили преценката на работодателя, че ищцата е справя по-зле от останалите учители с преподавателската и възпитателска работа. Извод за незаконност на уволнението е формиран и предвид доказателствата за нарушена синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ – ищцата е заемала изборната длъжност секретар на синдикалката организация, поради което за уволнението е било необходимо предварително съгласие на синдикалния орган, каквото не е било дадено.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от Основно училище “П”, гр. Д.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 329, ал.1 КТ и чл. 333, ал. 3 КТ са разрешени в противоречие с решение № 2* от 28.12.2001 г. по гр.д. № 1581/2001 г.; решение № 179 от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2834/2001 г.; решение № 82 от 20.02.2006 г. и решение № 1* от 11.07.2006 г. по гр.д. № 3079/2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 20.12.2001 г. по гр.д. № 641/2001 г. на Великотърновски окръжен съд; решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 592/2007 г. на Софийски апелативен съд, в които е прието, че съдържанието на преценката на работодателя при извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ кой от работниците работи по-добре не подлежи на съдебен контрол, както и че синдикалната закрила по чл. 333, ал.3 КТ е само по отношение на председателя и секретаря на синдикалната организация.
Ответникът по касационната жалба П. Г. И. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ е разрешен в съответствие с трайно установената практика на съдилищата, израз на която са приложените решения № 2* от 28.12.2001 г. по гр.д. № 1581/2001 г.; решение № 179 от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2834/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение от 20.12.2001 г. по гр.д. № 641/2001 г. на Великотърновски окръжен съд. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че когато работникът оспорва законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения служител.
Действително, в решение № 82 от 20.02.2006 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 03.01.2008 г. по гр.д. № 592/2007 г. и решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 617/2007 г. на Софийски апелативен съд са формирани противоречиви изводи по приложението на чл. 329, ал.1 КТ – изводи, че съдържанието на преценката на работодателя при извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол, но това противоречие в съдебната практика е преодоляно с решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912/2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика, съгласно което при преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ, съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; следва да извърши проверка осъществен ли е подбор по чл. 329, ал.1 КТ, включени ли са в подбора всички необходими участници (работници и служители, изпълняващи идентични или сходни трудови функции), приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е формирал изводите си за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ след преценка на доказателствата доколко преподавателските и възпитателски качества на уволнената учителка сочат за по – ниска квалификация и ниво на справяне с работата. Изхождайки от обстоятелството, че преценката на работодателя за по-слаби резултати от преподавателската работа е за период, в който уволнената служителка е ползвала отпуск, т.е. реализираните от учениците по-ниски резултати са следствие на работата на друг учител, съдът е приел, че приетата от работодателя оценка не е основана на действителни качества на уволнената служителка – извод, формиран в съответствие с установената практика относно обхвата на съдебния контрол при оспорване законността на подбора по чл. 329 КТ.
В съответствие с установената практика, израз на която е и приложеното решение № 2* от 28.12.2001 г. по гр.д. № 1581/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е и формираният в решението извод, че синдикалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ се ограничава до двама души от ръководството на синдикалната организация, които са нейният председател и секретар; че от синдикална закрила се ползва само организационния секретар на организацията, както и че при доказателства, че възложените на уволнената служителка функции са включвали и организационни задачи в икономическата сфера на синдикалното ръководство, при извършване на уволнението, работодателят е допуснал нарушение на чл. 333, ал.3 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 05.10.2009 година по гр.д. № 483/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: