О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 5230 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба на А. С. Т., чрез процесуалния представител адвокат М.Д., срещу определение №19888 от 18.08.2016г. по ч.в.гр. д. №12559/2015г. на Софийски градски съд.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправило, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Насрещната страна не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК в предвидения за това срок и няма право на разноски. Освен това съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото и чл.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещна страна И. Б. Б., чрез адвокат Д. Б.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 5550 от 08.03.2016 г. по ч.гр. д. №12559/2015г. на Софийски градски е потвърдено определение от 03.07.2015 г. по гр.д. № 33618/2016 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от А. С. Т. против И. Б. Б. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. В полза на ответника по иска са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на частната въззивна жалба в размер на 500 лева. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата А. С. Т. за изменение на определение №5550/2016г. ч.гр. д. №12559/2015г. в частта за разноските чрез намаляването им. Прието е, че частното производство е усложнено от фактическа и правна страна, което обосновава по-висок размер на поисканите разноски в сравнените с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една съдебна инстанция.
Доводите на частния жалбоподателя относно неправилността на обжалвания съдебен акт се явяват неоснователни. Съгласно разясненията, дадени с на ТР №6/2012 г., ОСГТК, ВКС списъкът по чл.80 ГПК е процесуална представка за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Страната има право на разноски, дори да не представила списък по чл.80 ГПК при положение, че е доказала направата на такива. При възражение за прекомерност на направените разноски съдът е длъжен да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая в обжалваното определение съдът е съобразил фактическата и правна сложност на образуваното пред него частно производството с предмет допустимостта на предявения от настоящия жалбопродател отрицателен установителен иск за собственост на 1/12 ид.ч. от процесния имот, и правилно е преценил, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева не е прекомерно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №19888 от 18.08.2016г. по ч.в.гр. д. №12559/2015г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: