О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 18.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2235/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1411 от 04.07.2016 г., постановено по т. д. № 3347/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 774 от 11.05.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която по молба на [фирма] обявена неплатежоспособността на [фирма] /в ликвидация/ с начална дата 20.01.2013 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, и след отмяна на решението в частта за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ, при условията на чл.630, ал.2 ТЗ е назначен временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите на [фирма] /н./, като са присъдени разноски в полза на жалбоподателя [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане същото да бъде отменено частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност и е постановено производството по несъстоятелност да се развие при условията на чл.630, ал.2 ТЗ, и вместо това за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 17.12.2013 г., производството по несъстоятелност да бъде прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ и да бъде постановено заличаване на [фирма] /н./ от търговския регистър. Касаторът навежда оплаквания, че изводът на въззивния съд относно началната дата на неплатежоспособност не кореспондира с установения от съдебно счетоводната експертиза момент на спиране на плащанията, спрямо който следва да се преценява неплатежоспособността като трайно състояние на длъжника, както и с посочените в заключението на експертизата финансови показатели за действителното икономическо състояние на длъжника към датата 20.01.2013 г. Позовава се на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на нарушения на материалния закон – чл.629б ТЗ и чл.632, ал.2 ТЗ, при разрешаването от въззивния съд на спора за реда, по който следва да се развие производството по несъстоятелност. Твърди, че след като с решението на първоинстанционния съд е определен размер на подлежащите на предплащане първоначални разноски по несъстоятелността и същите не са предплатени до изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ на 11.05.2015 г., въззивният съд е следвало да приложи последиците по чл.632, ал.4 ТЗ, вместо да постановява недопустимо определение от 20.06.2016 г. за повторно определяне на средства за разноските и да дава нов срок за предплащането им. Според касатора, като е постановил определението от 20.06.2016 г. и е дал възможност за предплащане на разноските извън преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, и то само на молителя – кредитор [фирма], въззивният съд е създал изкуствено хипотеза в интерес на молителя да се възобнови производството по несъстоятелност, без да са налице законовите предпоставки за това и с цел заобикаляне на последиците от изтичането на преклузивния едногодишен срок, предполагащ прекратяване на производството по несъстоятелност.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] / [фирма]/ – [населено място], не е изразил становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 11.05.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на [фирма] /в ликвидация/ с начална дата 20.01.2013 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, обявено е дружеството в несъстоятелност, определена е сума за покриване на първоначалните разноски в размер на 10 000 лв. и е спряно производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ. В решението е указано, че производството може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в едногодишен срок от вписване на решението, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество, или ако депозира сумата за предплащане на началните разноски от 10 000 лв. по реда на чл.629б ТЗ.
Решението е обжалвано пред Софийски апелативен съд от длъжника – изцяло, и от молителя [фирма] – в частта за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
След приключване на съдебното дирене, съобразявайки установеното от заключението на назначената във въззивното производство съдебно счетоводна експертиза имуществено състояние на длъжника, съставът на Софийски апелативен съд е постановил определение от 20.06.2016 г., с което на основание чл.629б ТЗ е определил сумата 10 000 лв. като необходима за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелност в случай на откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е указал, че посочената сума може да бъде предплатена в едноседмичен срок от вписването в книгата по чл.634 в ТЗ от молителя или от други кредитори, като при невнасянето й е възможно да се приложат последиците по чл.632, ал.1 ТЗ. Преди изтичане на едноседмичния срок молителят [фирма] е представил доказателства за внесени по сметката на Софийски градски съд 10 000 лв., предназначени за предплащане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност на [фирма] /л./.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 20.01.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност с произтичащите от това последици, Софийски апелативен съд е приел за установено, че дружеството – длъжник има неизпълнени изискуеми задължения по сключен с молителя [фирма] договор за банков кредит и че към 20.01.2013 г., когато е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, длъжникът не е бил в състояние с наличните си краткотрайни активи да погаси тези задължения, както и задълженията си към другите кредитори. След преценка на заключенията на назначените по делото съдебно счетоводни експертизи и на установените чрез тях показатели за ликвидност и финансова автономност, въззивният съд е направил извод, че неплатежоспособността като трайно състояние на длъжника се е проявила към 20.01.2013 г., към която краткотрайните активи на длъжника са били недостатъчни за погасяване на изискуемите му задължения към кредиторите. Изводът относно началната дата на неплатежоспособност е съобразен и с обстоятелството, че икономическото състояние на длъжника, характеризиращо се към 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г. с коефициент на обща ликвидност 0.00, е останало непроменено през цялата 2014 г., през която длъжникът не е извършвал търговска дейност и е инициирано производство по неговата ликвидация.
Въззивният съд е приел за основателна въззивната жалба на молителя – кредитор [фирма] и с оглед на нея е отменил първоинстанционното решение в частта, с която производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ, като е постановил производството да се развие при условията на чл.630, ал.2 ТЗ, както е поискано в молбата по чл.625 ТЗ. При произнасянето по жалбата съдът е изходил от разбирането, че определението на съда по несъстоятелност, с което се определят необходимите средства за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, следва да бъде постановено след събиране на доказателства за имущественото състояние на длъжника, но във всички случаи да предхожда постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на заинтересованите лица да бъде осигурена възможност да предплатят сумата на разноските. Предвид факта, че първоинстанционният съд е определил необходимите средства за покриване на първоначалните разноски едва с решението си за откриване на производство по несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ, без да даде възможност на заинтересованите лица да ги внесат, въззивният съд е направил извод, че решението за спиране на производството по несъстоятелност следва да се отмени като неправилно. Отчитайки заключението на експертизата за липса на притежавано от длъжника ликвидно имущество, достатъчно за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността, и внесената в изпълнение на определението от 20.06.2016 г. парична сума от молителя – кредитор, съдът е постановил производството по несъстоятелност да се развие при условията на чл.630, ал.2 ТЗ и на основание чл.630, ал.1, т.3 и т.5 ТЗ е назначил временен синдик и е определил дата на първото събрание на кредиторите.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, с които е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол : „1. Следва ли съдът да следи и да приложи служебно последиците, предвидени в чл.632, ал.4 ТЗ, от изтичането на преклузивния годишен срок по чл.632, ал.2 във връзка с чл.629б ТЗ; Следва ли това да бъде направено и от въззивния съд, когато се произнася като съд по съществото на спора по молба за откриване на производство по несъстоятелност; 2. Законосъобразно и допустимо ли е съдът да постановява определения и да събира и цени доказателства и формира решаващи мотиви след приключване на устните състезания и съдебните прения във въззивната инстанция, т. е. след обявяване на делото за решаване; 3. Въззивният съд има ли право като съд по несъстоятелността да назначава синдик и да свиква първо събрание на кредиторите; 4. Търговско дружество – длъжник неплатежоспособно ли е, ако е в процес на преговори с основния си кредитор и е получило в хода на преговорите предложения за разсрочване /преструктуриране/ на падежиралото вземане; Дали спирането по време на преговорите на плащане по преговаряната търговска сделка е достатъчно да обоснове наличието на неплатежоспособност към датата на спирането на точно това плащане, независимо от състоянието на преговори на длъжника с кредитора”.
Първият въпрос е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е основан върху погрешното разбиране на касатора, че с изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност е следвало да бъде прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ поради невнасяне в този срок на определената от съда по несъстоятелност сума за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Съдът по несъстоятелност е определил размера на подлежащите на заплащане разноски по чл.629б ТЗ с решението за откриване на производство по несъстоятелност и без да предоставя на заинтересованите лица срок за предплащане на разноските, е приложил чл.632, ал.1 ТЗ като е спрял производството по несъстоятелност. П. по този начин, съдът по несъстоятелност на практика е приложил последиците от липсата на предплатени разноски преди да започне да тече срокът за тяхното заплащане. Решението в частта за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обжалвано от молителя – кредитор [фирма] и доколкото правилното прилагане на чл.632, ал.1 ТЗ предполага проверка от страна на въззивния съд на предпоставките за спиране – липса на достатъчно имущество у длъжника за покриване на началните разноски и на предплатени по реда на чл.629б ТЗ разноски, подаването на въззивната жалба е препятствало течението на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, преди изтичането на който последиците на чл.632, ал.4 ТЗ са неприложими. При наличие на подадена въззивна жалба срещу решението за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ въззивният съд не е имал правомощия да прекрати производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ като се позове на липсата на предплатени разноски по чл.629б ТЗ. Постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на въпроса дали въззивният съд е задължен служебно да следи и да приложи последиците по чл.632, ал.4 ТЗ в случай на изтичане на срока по чл.632, ал.2 ТЗ, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
По отношение на формулирания в п.1 въпрос не са осъществени и поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е обективирана задължителна практика на ВКС по въпроса дали установеният в ал.2 на чл.632 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност се счита спазен с подаване на молба за възобновяване или в рамките на този срок следва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, съответно – депозиране на началните разноски по чл.629б ТЗ по сметката на съда. Посоченият въпрос не е идентичен с поставения от касатора, поради което цитираното решение не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представеното решение по т. д. № 1364/2011 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по несъстоятелност, спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, поради липса на постъпило в срока по чл.632, ал.2 ТЗ искане за възобновяване, не съдържа отбелязване да е влязло в сила и предвид разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да служи като доказателство за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 209/29.12.2010 г. по т. д. № 509/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е разгледан въпроса кои лица са активно легитимирани да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност, а такъв въпрос по настоящото дело не е поставян. Позоваването на отделни изречения от мотивите към решение № 1258/04.02.2009 г. по гр. д. № 4378/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 155/14.12.2015 г. по гр. д. № 3099/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., не съставлява надлежно обосноваване на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не обвързва касационната инстанция със задължение за обсъждането им.
За въпроса по п.1 се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но същото не е заявено надлежно. Обосновано е с бланкетно твърдение, че въпросът е от значение за развитието на правото, без да се твърди значимост на въпроса и за точното прилагане на закона като част от единното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос в изложението е от значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали обжалваното въззивно решение е правилно, респ. дали изводите на въззивния съд са законосъобразни. Относно въпроса по п.2 следва да се има предвид задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 174/05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., според която : „Определението по чл. 629б, ал. 1 ТЗ следва да бъде постановено в момента, в който по делото са събрани доказателства, позволяващи извод, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност. Постановяването на това определение след като е бил даден ход на устните състезания и без същият да е отменен не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение”. В аналогичен смисъл е отговора на въпроса допустимо ли е въззивният съд да постановява определение по чл.629б, ал.1 ТЗ след даване ход на устните състезания по делото, а този въпрос е разрешен от Софийски апелативен съд в съответствие с посочената задължителна практика.
Предвид диспозитива на обжалваното решение, формулираният в п.3 въпрос е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е доказана специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка. В представените от касатора решения на Пловдивски апелативен съд по т. д. № 1078/2012 г. и т. д. № 222/2012 г. няма отбелязване, че са влезли в сила, което съставлява пречка те да бъдат преценявани като източник на съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се обсъжда предвид твърдението на касатора, че въпросът е от значение само за развитието на правото.
Не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и въпросът, поставен в п.4 от изложението. За да приеме, че търговското дружество – касатор е неплатежоспособно по смисъла на чл.608 ТЗ, въззивният съд е изследвал цялостното икономическо състояние на дружеството и способността му с наличните си краткотрайни активи да погасява изискуемите си парични задължения към всички кредитори, а не само към молителя [фирма]. Изводът за настъпила неплатежоспособност към определената от първата инстанция начална дата 20.01.2013 г. не е обусловен от разрешаване на въпросите как се отразява върху състоянието на неплатежоспособност воденето на преговори за разсрочване на падежирало вземане към „основния кредитор” и дали спирането на плащанията по време на преговорите е достатъчно да обоснове неплатежоспособност, което изключва значимостта на въпроса за изхода на делото. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и ненадлежното заявяване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което – аналогично на предходните въпроси, е обосновано само със значението на въпроса за развитието на правото. За изчерпателност следва да се отбележи, че поставеният въпрос няма връзка с оплакванията във въззивната жалба, поради което евентуалното му касационно разглеждане не би могло да доведе до отмяна на въззивното решение в частта за началната дата на неплатежоспособност.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 3347/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1411 от 04.07.2016 г., постановено по т. д. № 3347/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :