О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 05.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 510/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№392/20.01.2014г.,подадена от П. М. П. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Н. Х. Г.,против определение №878/18.12.2013г. на Добрички окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№948/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила определение №740/26.11.2013г. по гр.д.№767/2013г. по описа на Балчишки районен съд,за връщане на исковата молба с приложенията на ищеца П. М. П. и прекратяване производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В точка първо римско от частната си касационна жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,съгласно член 280,ал.1,т.1,т. 2 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси/цитирам/:
„а/Правната разпоредба на чл.128,т.2 ГПК в частта”документ за внесени държавни такси” означава ли единствено само банков документ за внесени държавни такси/т.е. документ издаден от банка/,или означава и документ издаден от счетоводството на съответния съд за внесена на каса в брой държавна такса в съда?”,
След което в точка „б” и т.”в” от тази част на жалбата си ,касаторът задава въпрос какво точно означават указанията на съда да представи документ за внесена държавна такса,както и указанието му,че при непредставяне на такъв ще бъде приложен член 129,ал.3 ГПК,дали представляват /цитирам/:
„психическа принуда,чрез възбуждане на основателен страх,за отказ от правосъдие,за сключване на унищожаем договор с трето лице-частно търговско дружество/банка/-по смисъла на чл.30 от ЗЗД?”
В заключение по направеното изложение касаторът заявява,че е необходимо да се тълкува разпоредбата на член 128,т.2 ГПК в частта й относно”документ за внесени държавни такси”,с оглед поставените въпроси.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че въпреки дадената възможност на ищеца да отстрани нередовността по подадената искова молба по смисъла на член 128,ал.2,като представи надлежно писмено доказателство за внесена ДТ в размер на 220 лева,последният не е изпълнил това, в указания от съда срок,поради което исковата му молба е върната като нередовна и е прекратено производство по делото.Съдът е посочил,че за да се приеме,че констатираната нередовност на исковата молба е отстранена,ищецът,настоящ касатор,е следвало да удостовери заплащането на такса с официален документ по делото ,което не е направено,а вместо това е противопоставил искане за уважаване правото му на избор за начина,по който следва да заплати ДТ.Освен това съдът е взел предвид,че първоинстанционният съд в указанията си не е изисквал представяне на банков документ,респективно не е доказано,че на ищеца се пречи от длъжностни лица на съда да внесе ДТ,поради което правилно е било прекратено производството по делото.
С оглед цитираните по-горе,посочени от касатора,като правни въпроси,касационният съд намира,че същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд.Наред с това,след като касаторът се позовава на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 от ГПК,нито в частната му касационна жалба се посочва,нито се прилага със същата,задължителна практика на ВКС,както и практика на съдилищата, или актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Не е налице и хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК,тъй като разпоредбата на член 128,т.3 от ГПК,в която лимитативно се посочва,какво следва ищецът да представи с исковата молба,като условие за нейната редовност,е ясна и безпротиворечива и не се нуждае от тълкуване.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №878/18.12.2013г. на Добрички окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№948/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: